— Не, за да се ожени за теб — напомни й Реджина с усмивка. — Ако не беше опетнил репутацията ти публично, твоите братя никога нямаше да се съгласят с тази сватба, а още по-малко — да настояват на нея.
— Това е нещо друго. Уорън ми е сърдит, задето искам да продължа да бъда жена на Джеймз, при положение че тъкмо той бе човекът, който най-много държеше да се омъжа за него. И намесва в проблема цялата горчивина, насъбрана у него. — Джорджина отново въздъхна. — Знам, че намеренията му са добри. Просто твърде упорито си е втълпил, че трябва да ме защитава, а всъщност аз вече нямам нужда от това.
— Може би на брат ти му трябва собствено семейство, за което да се грижи и да се тревожи — предположи Реджина. — Има мъже, които просто не са щастливи, ако не чувстват, че някой има нужда от тях.
— Бих искала това наистина да можеше да разреши проблема, но сърцето на Уорън е твърде наранено, за да се довери отново на някоя жена. Той казва, че никога няма да се ожени.
— Нима всички мъже не казват това? „Никога“ е дума, която обикновено променя своя смисъл с течение на времето. Вземи например чичо Джеймз. Той също се кълнеше, че никога няма да се окове в брачни вериги, а я го виж сега…
Джорджина се засмя.
— Двамата не могат да бъдат сравнявани. Твоят чичо, както ти сама отбеляза, се отвращаваше от брака заради множеството неверни съпруги — чужди съпруги — които са попадали в неговото легло, какъвто си е бил любовчия. Брат ми, от своя страна, бе влюбен в една дама и поиска ръката й. Казваше се Мариан. Беше изключително красива. Поне аз смятах така, а предполагам, че Уорън също. Онези пет месеца, в които я ухажваше, бяха един от най-дългите периоди, които някога е прекарвал на сушата, откакто стана капитан. Беше толкова хубаво да си е у дома.
— Този мърморко?
— Именно той, Реджи. Някога Уорън не беше такъв, какъвто е сега. Беше също толкова чаровен и весел като брат ми Дрю. Не казвам, че не е бил избухлив — напротив, характерът му и преди си бе такъв. Но тази избухливост се проявяваше много рядко, и то не толкова силно, колкото сега. Тогава се е случвало той да побеснее до лудост заради нещо, което съм направила, но половин час след това вече се смееше заедно с мен на гнева си. Нямаше го това вечно лошо настроение, тази злост и горчивина … Не съм ли ти говорила вече за това?
— На мен? Не. — Джорджина сбърчи чело.
— Мислех, че съм. Но сигурно съм разказвала на Ейми. Във всеки случай, не може да е било на Джеймз, защото той не би ме оставил да кажа и една дума, свързана с брат ми. Само при споменаването на неговото име …
— Джордж! — прекъсна я нетърпеливо Реджина. — Отклоняваш се от темата. Да разбирам ли, че Уорън и Мариан не са се оженили?
— Да — горчиво отвърна Джорджина. — Всички приготовления бяха направени, до сватбата оставаха само няколко дни, и тогава Мариан развали годежа. Каза на брат ми, че не може да се омъжи за него и че е решила да приеме предложението на друг мъж, независимо, че според думите й обичала Уорън. О, тя си беше измислила добро оправдание — искала съпруг, който ще прекарва повече време в дома си, отколкото един морски капитан.
— Хм, чувала съм, че в днешно време не се счита за нередно съпругите да плават със своите мъже; че някои дори отглеждат и децата си на борда.
— Вярно е. Но Мариан твърдеше, че организмът й трудно би понесъл дори едно пътешествие с кораб, да не говорим за това да прекара живота си в открито море.
— Звучиш така, сякаш се съмняваш в това.
Джорджина сви рамене.
— Знам само това, че тя беше от бедно, по-точно от обедняло, макар и благородно семейство, и че отказа на брат ми, за да се омъжи за наследника на най-богатия род и града, един от последните потомци на основателите на Бриджпорт. Явно Стивън Адингтън й се струваше по-подходящ.
— Но брат ти също не е беден, и ако тя наистина го е обичала, може би думите и са имали основание. Аз самата не мисля, че бих имала куража да се влюбя в моряк, особено ако хващах морска болест при всяко стъпване на борда.
— О, бих се съгласила с теб, ако това бе всичко. Но човекът, за когото се ожени, хм, той и Уорън бяха врагове още от деца. Съперничеха си във всичко, често се биеха до кръв, и това продължи и след ученическите им години.
— Е, не е било съвсем честно от нейна страна.
— Наистина. Всеки друг би бил за предпочитане. Но и това не е всичко. Разбираш ли, Мариан и Уорън бяха любовници, и се оказа, че по времето, когато скъса с Уорън, тя е носела неговото дете.
— Божичко, той знаеше ли?
— Ако беше знаел, гарантирам ти, че краят на този разказ щеше да е различен. Но Уорън нямаше представа. Разбра го едва месец след сватбата й със Стивън. Тогава вече й личеше, така че тя очевидно е знаела, и въпреки това се бе омъжила за друг. Именно това нарани брат ми най-силно — това, че бе лишен от възможността да отгледа собственото си дете. Предполагам, че ще ти прозвучи изненадващо, но Уорън много обича децата. Така че ударът беше двоен, дори троен. Не само детето, но и жената, която обичаше, му бяха отнети, и то от мъжа, когото той презираше най-много от всички.