— Но той трябва да е имал някакви права по отношение на детето.
— Първоначално и той смяташе да се бори за тях. Но Мариан му каза, че ще отрича бащинството му, и че Стивън, това копеле, ще поддържа твърденията й и ще обяви детето за свое.
— Нима не е било публична тайна, че тя и Уорън… искам да кажа, след като цели пет месеца…?
— Така беше, но Стивън бе решен да излъже, че той и единствено той е бил неин любовник, че са се скарали и заради това тя е тръгнала с Уорън, но че се е осъзнала навреме, и прочие, и прочие. Дори щеше да каже дати, на които уж са се срещали насаме и са се любили, по времето, когато тя е излизала с брат ми. След като и двамата бяха застанали толкова твърдо срещу Уорън, той наистина не можеше да направи нищо.
— А не е ли възможно това, което тя и този Стивън, са се канели да кажат, да е било истина.
— Не… поне Уорън е убеден в това. Но дори да е било, брат ми не би повярвал, а и да беше повярвал, това нямаше да го накара да се чувства по-добре, защото към всички лъжи и разочарования щеше да се прибави още едно.
— Бебето — кръстиха го Самюъл — не приличаше нито на Уорън, нито на Стивън; имаше само майчините си черти. Виждала съм го само веднъж, но сърцето ми се сви от мъка, че не мога да го нарека свой племенник. Така че си представям колко по-ужасно трябва да се е чувствал Уорън, макар че никога не съм го питала дали е виждал момчето. Това е въпрос, който нито един от нас не повдига пред брат ми; очевидно защо — той винаги реагира болезнено.
Реджина поклати глава.
— Сигурно Уорън се побърква при мисълта, че някой, когото ненавижда толкова силно, отглежда сина му.
— Побъркваше се — тихо отвърна Джорджина. Гласът й бе пълен с тъга. — Но Самюъл почина преди три години. Казват, че е било нещастен случай. Но в огорчението си Уорън е склонен да се съмнява в това.
Реджина седна на най-близкия до леглото стол.
— Никога не съм подозирала, че ще кажа това, Джордж, но внезапно изпитах огромно съжаление към брат ти. Мисля, че ще го поканя на вечеря. Той и Никълъс би трябвало да се опознаят по-добре, не мислиш ли?
— Да не си луда? — възкликна Джорджина с ококорени очи. — Двамата толкова ненавиждат съпруга ми. Опитвам се да сложа край на враждебността между Джеймз и Уорън, а не да предоставям на брат си съюзник срещу твоя чичо.
— Но чичо Джеймз може да се справи с тях, иначе не бих го предложила. — Черната вежда на Реджина се вдигна типично в стил Малори. — Съмняваш ли се в това?
Джорджина познаваше съпруга си. Разбира се, че не се съмняваше. Но не това се бе надявала да постигне при посещението на братята си.
— В действителност — каза тя — другото ти предложение ми се вижда много по-добро. Може би на Уорън наистина му трябва някой, когото да защитава, и аз сериозно ще се замисля по въпроса. Той би могъл да се влюби отново. Стават чудеса.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Трябваше да мине известно време, преди Уорън да осъзнае, че стои горе на стълбите и просто наблюдава Ейми Малори, която в този момент подреждаше цветята долу във фоайето. Беше се спрял, защото не искаше да я смущава, не искаше да му се налага да разговаря с нея, не се доверяваше на самия себе си, ако отново се доближеше до нея. И все пак не се и отместваше, а така Ейми можеше всеки миг да вдигне поглед и да го види.
Разбира се, Уорън нямаше накъде да се отмести. Вероятно зет му все още беше с бебето, така че не би могъл да отиде да се порадва на племенницата си, докато хоризонтът не се разчистеше. А присъствието на Реджина Идън при сестра му го караше да се чувства неудобно. Тя твърде много напомняше по-младата си братовчедка Ейми — имаше същите кобалтово-сини очи, същата черна като въглен коса, същата обезпокоителна красота, макар и все пак съчетана по малко по-различен начин. Затова Уорън не искаше да се връща при Джорджина. Що се отнася до другите стаи на горния етаж, те без съмнение също бяха заети — от сина на Джеймз, от Ейми, а може би и от някой от прислугата, въпреки че къщата имаше и трети етаж.
Да, това беше голяма къща, много по-хубава, отколкото Уорън се бе надявал. Но всъщност нямаше причини да предполага, че сестра му ще живее в мизерия, та да има основателен повод да я отведе обратно в Америка. Не и след като бе омъжена за английски лорд. Наистина, когато бе идвал за последен път, Джорджина все още живееше в къщата на девера си, но това съвсем не означаваше, че съпругът й не е в състояние да й осигури подходящ дом. Джеймз Малори със сигурност не беше човек, за когото това би представлявало проблем.