Бе предназначен да я сплаши. Но не успя.
— Той и без това ще трябва да узнае, че те желая, така че докато си говорите, можеш и да му поискаш ръката ми — просто за да ускорим нещата.
Очевидно тя бе непоправима. На Уорън му се прииска да я хване, да я разтърси здраво, за да се опомни … не, всъщност не точно това му се искаше да направи с нея, но той нямаше да се поддаде отново на долните си инстинкти. Трябваше да си изяснят нещата веднъж завинаги.
— Не желая ръката ти. Няма да поискам нито нея, нито каквото и друго да ми предложиш, малката.
Ейми изопна снага. Очите й се присвиха. С цялото си нахалство тя опря пръст точно в средата на гърдите му и каза:
— Ти наистина си дяволски висок, но това не означава непременно, че аз съм малка. Ако не си забелязал, сестра ти е по-ниска от мен, но не я наричаш „малката“.
Атаката й го завари неподготвен, но той бързо се съвзе.
— Не говорех за ръста ти, малката.
Ейми изведнъж изостави заядливия тон, въздъхна и сви рамене.
— Знам. Исках само да ти дам възможност да се измъкнеш от глупавия разговор, защото е нелепо да се инатиш за възрастовата разлика помежду ни. Прекрасно знаеш, че много по-възрастни от теб мъже се женят за момичета на моите години, при това доста често. Ти не си твърде стар за мен, Уорън Андерсън. Освен това, откакто те видях за пръв път, младите мъже покрай мен вече ми изглеждат глупави и незрели. Има няколко изключения, но те са ми роднини, така че не се броят.
Ето че за втори път успяваше да измести въпроса, върху който Уорън искаше да наблегне. Но той пристъпи направо към него.
— Твоите предпочитания изобщо не ме интересуват.
— Ще те заинтересуват — неустрашимо пророкува тя. — Просто си помислих, че ще е по-добре да ти обясня още от сега, за да те предпазя от неоправдана ревност.
Уорън се зачуди как още не е изгубил търпение.
— Няма защо да се тревожиш за това. А сега настоявам да престанеш с този флирт. Не съм впечатлен. Всъщност, започвам доста да се отегчавам.
Тя само вдигна вежда.
— Ти не си човек, който се съобразява с добрия тон, Уорън. Ако толкова те отегчавам, защо още не си си тръгнал?
Проклет да бе, ако знаеше. Но преди да каже това или каквото и да било друго, Ейми пристъпи по-близо до него, твърде близо, за да могат сетивата му да останат безучастни.
— Иска ти се пак да ме целунеш — отгатна тя съвсем точно — но виждам, че няма да го направиш. Ще ти помогна ли, ако поема инициативата?
Дъхът на Уорън секна. Тя отново го правеше — прелъстяваше го с думите си, с този поглед, който сякаш казваше „вземи ме“. Искаше я, господи, искаше я. Никога не бе изпитвал толкова неудържимо желание. Дори и с… Самата мисъл за Мариан го вледени.
— Престани! — изсъска той, когато Ейми посегна към него.
В същия миг я улови за китките и ги стисна малко по-силно, отколкото бе необходимо. Видя как тя трепна от болка, но не я пусна. Беше предизвикала неговата страст — ето че бе успяла, но не точно така, както й се искаше.
— Какво трябва да стане, за да го проумееш, момиче? — грубо попита той. — Не ме интересуваш!
— Глупости — осмели се да отвърне тя. — Можеш да крещиш колкото си искаш, но поне бъди искрен. Това, което не те интересува, е бракът, но аз вече знам, че е така и ние ще го преодолеем … някак си. Не се мъчи обаче да ми обясняваш, че не ме харесваш; не и след начина, по който ме целуна.
— Беше нарочно. Исках да ти дам урок — процеди през зъби Уорън.
Ейми само се усмихна.
— О, да, определено, и аз се наслаждавах на всеки миг от него. Ти също, признай си.
Той не отрече, просто попита гневно:
— Защо го правиш?
— Кое?
— Не се прави на глупачка. Правиш всичко възможно, за да ме прелъстиш, по дяволите.
Ейми го дари с ослепителна, пълна със задоволство усмивка.
— Получава ли се?
Сякаш не знаеше … или може би наистина не знаеше. Но ако бе така, то Уорън нямаше намерение да я окуражава.
— Отговори ми, дявол да го вземе — изръмжа той. — Защо упорстваш, след като те помолих… настоях да стоиш настрана?
Тя все още не беше стресната. Единственото, което направи, бе да въздъхне, преди да отвърне:
— Заради моята нетърпеливост. Наистина мразя да чакам дълго нещо, което така или иначе ще се случи, а ти и аз…
— Никога няма да се случи!
— Напротив — настоя Ейми. — Затова не виждам защо трябва да протакаме. Ти ще се влюбиш в мен. Ще се оженим. Ще бъдем невероятно щастливи заедно. Защо не позволиш това да се случи, Уорън? Дай ми възможност да върна смеха в твоя живот.
Това, което го шокира, бе сериозният й тон и тази нейна отвратителна увереност. Трябваше да признае, че Ейми играеше играта си превъзходно — дотолкова, че той се запита с колко ли други мъже го е правила. Дали ги е отвеждала чак до олтара, за да им признае, че просто е изпитвала хитрините си… или само до леглото си?