— Вярно е, но този тип обири също се извършват доста често, защото така крадците могат да отмъкнат и конете, и каретата, и нашите портфейли. Разбира се, уличните файтони обикновено не са обект на подобни кражби — конете им не са добри, нито пък каретите, така че не могат да бъдат препродадени срещу висока цена. Но този файтон е престоял доста дълго пред странноприемницата. Може да са разпитали кочияша и той да се е изтървал, че му е обещана солидна сума, за да чака.
— Значи според теб това отпред не е твоят кочияш? — попита той.
— Много се съмнявам. Сигурно са го свалили, а палтото му е облечено от някой със същия ръст, за да не буди подозрения. Освен това, колкото и да не ми се иска да го казвам, най-вероятно ще си имаме работа с повече от един крадец. Тези разбойници обикновено действат по двама или по трима — останалите или лежат върху покрива, така че да не ги забележим при качването, или ни чакат на някоя затънтена поляна. Надявам се поне само да са набили кочияша, а не да са го убили.
Сега вече Уорън се намръщи.
— На твое място щях да се тревожа преди всичко за себе си.
— Всъщност аз не мисля, че сме в кой знае каква опасност. Не знам за вашите американски крадци, но нашите се стараят да не убиват благородници, доколкото това може да се избегне. В противен случай се започва ужасна гонитба, а това е лошо за всички бандити. Понякога те дори сами изпращат извършителя на бесилката, само и само нещата да утихнат.
— Ейми, защо ми е трудно да ти повярвам?
— Може би защото не си знаел колко изобретателни са нашите крадци?
Сърдитият поглед на Уорън показваше, че точно в момента не му е до нейните шеги.
— Предпочитам да смятам, че кочияшът просто не е чул добре адреса и че това може да се поправи.
И за да го поправи, той почука по покрива с цел да привлече вниманието на кочияша, сетне отвори вратата и извика на мъжа да спре. Вместо това обаче, каретата рязко набра скорост, при което Уорън бе тласнат назад върху седалката си. Вратата се затръшна.
— Хм, това вече със сигурност свърши работа — отбеляза Ейми с ироничен тон.
— Проклятие, ако не беше ти, просто щях да скоча — отговори той.
— Точно така, аз съм виновна, задето ти преча да си строшиш врата.
— Достатъчно си виновна за това, че съм тук.
— Нима би предпочел да бях сама в тази ситуация? — попита тя, вдигнала вежда.
— Бих предпочел да си беше стояла у дома — така никой от нас нямаше да е тук.
Искайте й се да може да намери достоен отговор, но не можеше, затова мислите й се насочиха към друг проблем.
— Не носиш много пари, нали?
— Като знам къде отивам? Не съм глупак.
— Тогава недей да вдигаш толкова много врява — мъдро предложи Ейми. — Всичко е много просто. Даваш им парите и те не те закачат.
— Това не е начинът, по който действам аз, малката.
За пръв път тя почувства истински страх.
— Уорън, моля те, знам, че се надяваше да се сбиеш с някого тази нощ, но ако обичаш, не го прави с тези момчета. Те ще бъдат въоръжени…
— Аз също.
Ейми преглътна.
— Наистина ли?
Той се наведе и извади от единия си ботуш пистолет, а от другия — нож със зловещо проблясващо острие. Сега вече Ейми изпадна в същинска паника.
— Веднага ги остави!
— Никога — отговори Уорън.
— Американци! — възкликна тя. Тонът й не оставяше никакво съмнение в нейното не твърде високо мнение за тях в момента. — Нямам желание да попадна сред престрелка, докато ти се правиш на герой. А ако случайно те ранят, много е възможно да свърша някоя глупост — например, да тръгна да отмъщавам за теб. А нямам желание да бъда убита тази нощ, благодаря.
— Ти ще стоиш в каретата — бе всичко, което той каза в отговор.
— Няма.
— Ще стоиш.
— Обещавам ти, че няма. Ще бъда толкова близо до теб, че всеки куршум, изстрелян срещу твоето тяло, да може да улучи и мен. Това ли искаш, Уорън Андерсън?
— Триста дяволи, защо не проявиш здрав разум като една нормална жена и не се опиташ да се скриеш под седалката? Не бих имал нищо против дори да изпаднеш в истерия.
— Глупости — изсумтя тя. — Мъжете мразят истериите, а и в семейство Малори няма истерици.
Преди Уорън да успее да отговори, каретата спря, и то толкова рязко, че той за малко не се озова на пода. Пистолетът изхвръкна от ръката му и Ейми посегна да го сграбчи. Но Уорън я изпревари.
— И какво, ако смея да попитам, се канеше да правиш ти с него? — попита той.
— Щях да го хвърля през прозореца. — Възмутеното му възклицание ясно показа какво мислеше за тази идея, затова Ейми бързо добави: — Виж, ако оставиш оръжието, ще направя всичко, което поискаш.