Старата дама цъкна с език, но реши да подмине непочтителния отговор.
— Изглежда, че сте загазили.
— Така е — отговори той. — Откраднаха и парите, и каретата ни.
— Разбойници?
— По-скоро крадци от града — уточни Уорън. — Довлякоха ни от Лондон до тук.
— Колко скандално! Е, качвайте се и ми разкажете всичко.
— Да не си посмял — прошепна Ейми в ухото му. — Не мога да рискувам.
— Какво си мърмори тя? — попита Абигейл.
Преди той да успее да отговори, Ейми го предупреди:
— Тя не ти вярва. Умира да разбере дали ме познава, а ме познава.
— Това ще ти свърши добра услуга — бяха единствените му думи, преди да отвори вратата и да я набута вътре.
Ейми не можеше да повярва, че той върши всичко това. Още по-малко обаче можеше да го търпи. Тя влезе в каретата, привела глава, но миг по-късно изскочи през другата врата обратно на пътя.
Уорън я последва, като се спря само за да каже на стреснатата дама:
— Извинете ме, мадам. Ще ми отнеме само минутка.
Когато той я настигна, Ейми не беше изминала повече от няколко метра, защото гневът я бе накарал не да побегне, а да се отдалечи с горда стъпка.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
— Аз? — възкликна тя разярено. — Нека да говорим за теб, понеже знам съвсем точно какво правиш ти. Не успя да намериш пръчка и сега си решил да ме накажеш по този начин за лекото притеснение, което ти причиних. Е, ще трябва да измислиш нещо друго за целта.
— Няма да се прибирам в Лондон пеша, след като тази дама бе достатъчно любезна да ни предложи каретата си.
— Тогава непременно тръгни с нея. Но без мен. Ако не желаеш да мислиш за моята репутация, помисли за себе си. Тази жена ще разкаже на всички без изключение, че си ме обезчестил, и ако си въобразяваш, че ще се измъкнеш невредим, много се лъжеш. А аз не те искам така, Уорън. Искам ти да го желаеш и сам да ми направиш предложение.
Почти долови как зъбите му изскърцаха.
— Ти постигна своето, дявол да го вземе. Ще направим компромис. Можеш да се возиш горе при кочияша. Надявам се, че той поне няма да те познае.
— А ти какво ще обясниш на лейди Бийчъм?
— Че не си искала да я оскърбяваш със своята неморалност.
Прииска й се да го удари, но вместо това му се усмихна широко и каза:
— Може и да не си развратник, Уорън Андерсън, но определено си мръсник.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
За разлика от Уорън, който очевидно възнамеряваше да пази горчивината в душата си през остатъка от своя живот, Ейми бе твърде жизнерадостна по природа, за да таи недоволство или дори да се сърди дълго време. Така че до момента, в който лейди Бийчъм ги остави пред хотел „Олбъни“ тя вече беше простила на Уорън за отвратителното му държание. Всъщност непосредствената близост до мястото, където през цялата вечер бе искала да дойде, отново разпали въображението й.
Сигурно това си бе проличало, защото Уорън я погледна страховито:
— Ако го кажеш, ще те преметна през коляно точно тук, и въобще не ми пука колко зяпачи ще се съберат. Няма да престана, докато не започнеш да молиш за милост…
— Какво те кара да мислиш, че няма да започна да моля за милост веднага? — осмели се да попита тя.
— Какво те кара да мислиш, че аз изобщо имам милост?
Тя му се ухили; този път ни най-малко не я беше уплашил.
— Имаш някаква. Толкова е малко, че може би е някъде долу, в кутрето на крака ти, но се обзалагам, че бих могла да я събудя, ако се опитам, а аз никога не губя облози.
Той не благоволи да отговори на това, само сграбчи ръката й и се обърна, за да даде знак на един минаващ файтон. Каретата на Абигейл вече беше завила зад ъгъла и слава богу, защото в нетърпението си Уорън бе забравил за предпазливостта. Искаше да се освободи от Ейми и то веднага.
Тя всъщност му съчувстваше. Преднамерено, като част от своя план да преодолее съпротивата му по най-бързия възможен начин, Ейми многократно го бе подложила на адски изпитания в този ден, а това беше повече, отколкото му се полагаше на един мъж да понесе, особено пък на мъж с темперамента на Уорън. Така че тя не можеше да му се сърди много, задето е разярен. По-скоро бе изненадана, че до този момент още не му е излязла пяна около устата от бяс.
Общо взето, денят беше чудесен. Дори тези непланирани малки приключения бяха в нейна полза — е, поне едно от тях. Ако разбойниците не ги бяха похитили и не ги бяха оставили насред пустошта, тя никога нямаше да преживее онази откровена наслада на страстта. Нито пък Уорън. Но това, което най-много стопляше сърцето й по време на краткото пътуване обратно до Бъркли Скуеър, бе фактът, че последния път Уорън не беше спрял и може би нямаше да спре. Ако лейди Б. не се бе появила…