Току-що бяха свършили едно такова приятно занимание. Джорджина все още бе в прегръдките на Джеймз, който нежно хапеше кожата на голото й тяло — знак, че скоро щяха да се впуснат в нови игри. Джорджина се забавляваше, всъщност направо се заливаше от смях при мисълта как и Джеймз, и брат му Антъни, бивши разгулници, и то от най-лошите, след като бяха изрично предупредени да се въздържат от секс в последните дни на бременността на своите съпруги, с удоволствие се преструваха пред приятелите и семействата си, че въпреки искреното си възмущение, спазват заръките на лекарите.
Бяха успели да заблудят дори сина на Джеймз, Джеръми, който се бе опитал да ги утеши с думите:
— Е, дявол да го вземе, какво са две седмици? Та ние сме били в открито море за много по-продължително време.
Поне Джеръми, който вървеше с бързи крачки по стъпките на своя баща, би трябвало да се досеща за истината. Би трябвало да знае, че двама изключителни майстори в любовното изкуство, каквито бяха Джеймз и Антъни, винаги можеха да заобиколят лекарските забрани и да задоволят и себе си, и своите съпруги по други подходящи начини.
Точно като своя брат Антъни преди няколко месеца, Джеймз се забавляваше да се преструва на много докачлив по този въпрос. Така бе до момента, в който пристигна писмото от Америка. Сега вече лошото му настроение съвсем не беше престорено и никой не беше пощаден от неговите саркастични забележки, които поразяваха всички наред, при това с безотказна точност. Самата Джорджина бе улучена от няколко такива стрели, но тя отдавна бе измислила как да отвръща на съпруга си, а именно — изобщо не му отвръщаше, което винаги го вбесяваше до лудост.
Но в момента той не беше вбесен. Дори не мислеше за предстоящото пристигане на своите шуреи. Подобна мисъл само би развалила доброто настроение, което го бе обзело. Джеймз винаги се чувстваше щастлив и спокоен, когато неговата малка Джордж беше наоколо, а в този миг тя бе съвсем, съвсем близо. Ръцете му лениво я галеха; същото правеха и устните му, докато умът му бе зает с мисли за вечерта и за бала, на който бяха присъствали.
Проклет бал! Преди да се ожени за нищо на света не биха го накарали да стъпи на подобно място, но сега бе решил, че трябва да направи известни отстъпки в името на семейното си положение. „Старите“ (така Джеймз и Антъни наричаха по-възрастните си братя) бяха настояли на неговото присъствие. Не че някога се бе подчинявал на техните нареждания, нито пък се канеше да го направи сега. Просто Джорджина беше поискала да отидат на бала и това бе решило въпроса. Джеймз обичаше да й доставя удоволствие.
В крайна сметка балът се оказа забавно преживяване, въпреки че през цялото време трябваше да слуша мърморенето на Антъни и хапливите му, пренебрежителни забележки по адрес на всеки наперен младеж, който канеше на танц племенницата Ейми. Това вече никак не беше забавно, особено след като Антъни го бе предупредил: „Тази я поверявам на теб, старче, защото тебе те нямаше при дебюта на Реджи. Което си е право, право си е — в края на краищата, Реджи ми докара достатъчно главоболия, особено когато се залюби с оня мръсник Идън. Тя дори не ми разреши да го застрелям, а сега вече е късно, защото се омъжи за него.“
Джеймз си имаше други причини да не одобрява Никълъс Идън, но това бе отделна история. Реджи твърдеше, че се е влюбила в него, защото много й напомнял за нейните обични чичовци Антъни и Джеймз, а това правеше нещата още по-лоши, понеже човек като тях двамата просто не можеше да бъде достатъчно подходяща партия за тяхната племенница. Въпреки всичко, нито Джеймз, нито Антъни можеха да упрекнат Ник за отношението му към Реджи, макар че през първата година от сватбата им той доста беше оплескал нещата. Сега обаче Никълъс бе идеалният съпруг. Колкото до това, че братята Малори никога нямаше да го харесат, то бе просто въпрос на принципи.
Ето че сега още една тяхна племенница се появяваше в обществото. Като дъщеря на Еди, тя не бе отгледана от Джеймз и Антъни, за разлика от Реджи, която беше загубила родителите си едва двегодишна. Но със своята черна като въглен коса и с кобалтово-сините си очи, Ейми толкова приличаше на Реджи, че можеха да минат за сестри. Тъкмо тази прилика променяше нещата. Тя бе пробудила у Антъни инстинкта за покровителство, макар че той упорито отричаше. А и самият Джеймз никак не хареса чувствата, които изпита при вида на всичките тия млади контета и негодници, надпреварващи се да привлекат вниманието на Ейми. До този момент той се бе надявал Джорджина да го дари с дъщеричка, прекрасна като малката Джудит, бебето на Антъни и Рослин. Но от бала насам желанията му бяха коренно различни.