— Забележи, че имам напредък.
— Така е — трябваше да се съгласи Джеймз. — Похвално, наистина… но пък и аз съм в чудесно настроение, след като тази сутрин успях да наема бавачка за Джак.
С други думи, Джеймз дори не се опитваше да го раздразни. Уорън обаче не беше на същото мнение. При споменаването на това име той скръцна със зъби:
— Това ме подсеща, че Джорджи ми предложи да те попитам защо кръсти дъщеря си Джак.
— Защото знаех колко ще те ядоса това, скъпи мой. За какво друго?
Уорън съумя да сдържи гнева си достатъчно, за да изтъкне мъдро:
— Знаеш, че подобна извратеност не е нормална.
Джеймз се засмя.
— Очакваш аз да съм нормален? Боже опази!
— Е, добре, не за пръв път се опитваш по всевъзможни начини да ме раздразниш, Малори. Ще ми кажеш ли защо го правиш?
Джеймз сви рамене.
— Просто дългогодишен навик, от който не мога да се отърва.
— Опитвал ли си?
Сега Джеймз се ухили.
— Не.
— Навиците започват отнякъде — каза Уорън. — Откъде започна твоят?
— Добър въпрос. Постави се на мое място. Какво би направил, ако нищо в този проклет живот вече не те интригува, ако не намираш никаква тръпка в преследването на една хубава фуста и ако дори перспективата за един кървав дуел ти се струва крайно отегчителна?
— Значи обиждаш хората само за да видя дали ще реагират с насилие?
— Не, за да видя в какви проклети задници могат да се превърнат. Ти се справяш много добре, между впрочем.
Уорън се предаде. Разговорът с Джеймз Малори му бе отнел и последните капки търпение и самоконтрол, а той не притежаваше нито едно от двете в изобилие. Явно изражението му го беше издало, защото Джеймз добави:
— Сигурно не искаш да направим един рунд, а?
— Не.
— Но ще се постараеш да ме уведомиш, когато промениш решението си, нали?
— Можеш да разчиташ на това.
Джеймз се разсмя одобрително.
— Понякога си забавен като оня негодник Идън. Не ти се случва често, но имаш проблясъци.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Докато Анри складираше куфарите на мисис Хилъри на тавана — новопостъпилата бавачка току-що се бе нанесла в стаята, съседна на детската — Ейми за пореден път отвори входната врата, за да посрещне петимата братя Андерсън. Сега обаче ги очакваше. Джорджина ги бе поканила на вечеря и възнамеряваше да я сподели с тях в трапезарията. Това нейно решение беше предизвикало кратка свада с Джеймз, защото той настояваше, че съпругата му все още не е готова да напусне стаята си, но в крайна сметка се бяха споразумели да я пренесе на ръце до долу.
Този път Ейми беше подготвена, спокойна и доволна да види, че Уорън не е отказал поканата от желание да избегне срещата с нея. Защото това определено бе възможно и ако се бе случило, тя щеше да се почувства ужасно. Но Уорън очевидно бе решил да се преструва, че вчерашният ден не е съществувал, като не й обръща никакво внимание. Докога ли щеше да издържи, при положение, че самата Ейми изобщо не се канеше да не му обръща внимание?
За момента обаче Дрю отклоняваше мислите й от Уорън. Докато останалите преминаха покрай нея и се отправиха към салона, той улови ръката й и се наведе галантно, за да докосне с устни пръстите й. Едва когато изправи глава, Ейми забеляза насиненото му око. След като вече бе видяла и раната върху устната на Уорън, за нея не беше трудно да се досети какво се е случило.
— Боли ли? — попита тя състрадателно.
— Ужасно — ухили й се Дрю, за да опровергае собственото си твърдение. — Но можеш да го целунеш, за да оздравее.
Ейми му отвърна с палава усмивка:
— Мога да ти цапна един за симетрия.
— Хм, къде ли съм чувал вече това?
Погледът, който хвърли към Уорън, казваше точно къде го е чувал, но на Уорън въобще не му беше забавно. Преди обаче да се сбият отново, Ейми отбеляза:
— Надявам се, че сте измислили подходящо обяснение за пред сестра си. Сега не е най-подходящото време за нея да се тревожи за братята си.
— Няма страшно, сладурче. Джорджи е свикнала с нашите драскотини и синини. Вероятно дори няма да забележи. Но за всеки случай — обърна се той към Уорън, който още не беше последвал братята си в салона — какво ще кажеш да сме паднали по едни и същи стълби?
— Обвини този, когото трябва, Дрю. Джорджи не очаква нещо добро от мен.
— Добре, напълно съм съгласен. Особено след като единственото, което направих, беше да отбележа, че… какво, по дяволите, отбелязах, за да те извадя от равновесие снощи?
— Не си спомням — излъга Уорън.
— Добре де, ето какво ще кажем — че и двамата сме били пияни. Тя отлично ще разбере това, но по-добре аз да й го кажа. Ти ще започнеш да се защитаваш и ще провалиш цялата вечер.