Ейми знаеше за това.
— Да, той иска да се срещне лично със собствениците и с управителите, защото първите му впечатления винаги са много точни. Именно въз основа на тях татко преценява какви инвестиции или препоръки да направи.
— Така разбрах и аз — отговори Джеймз. — Както и да е, родителите ти ще отсъстват няколко седмици, скъпа. Разбира се, ще се радвам да останеш у нас, докато се върнат. Но ако предпочиташ да отидеш с тях, те са готови да отложат пътуването си.
Ейми изпита огромно задоволство, че се допитваха до нейното мнение. Само допреди няколко седмици изобщо нямаше да се съобразят с плановете й, а направо щяха да й съобщят какво са решили. Разбира се, тя нито за миг не се поколеба. Нямаше да напусне Лондон, докато Уорън все още бе тук.
— Ще остана тук, ако не ви притеснявам — каза тя.
— Какво ти притеснение? — вметна Джорджина. — Със своето магическо присъствие ти ми носиш единствено облекчение. Ами да, дори Арти и Анри се изпотрепват да изпълнят и най-дребното ти желание, докато аз трябва едва ли не да ги набия, за да свършат това, за което съм ги помолила. Бих те задържала тук, докато се омъжиш, ако майка ти няма нищо против, но тя, естествено, ще има.
— Значи се разбрахме — каза Джеймз.
— Не съвсем — отвърна Джорджина. — Ейми, ако останеш у дома, настоявам да започнеш отново да приемаш ухажорите си. Чичо ти няма да има нищо против суматохата. Всъщност дори смятам, че той ще се радва да поуплаши всичките ти кавалери. — Тя се ухили. — Трябва да се упражнява, нали разбираш — заради Джаклин. Но трябва да се съгласиш, че не можеш да продължаваш още няколко седмици да се криеш от многобройните завоевания, които направи при дебюта си.
Преди да отговори, Ейми погледна към Уорън. Една дума от него, дори един изразителен поглед, и тя щеше да измисли нещо, с което да обясни, че иска да се скрие още за известно време. Но той преднамерено се извърна, за да й покаже, че ни най-малко не се интересува от отговора й.
— Да, предполагам, че ще го направя — каза тя накрая.
Но беше задържала погледа си върху Уорън твърде дълго. Когато го отмести, срещна прекалено проницателните очи на Джеръми и този мерзавец изстреля:
— Мили боже, не той!
Руменината й потвърди обвинението, независимо дали тя възнамеряваше да го отхвърли или не. За щастие, никой друг освен Джеръми не видя гъстия цвят, плъзнал по бузите на Ейми, защото братовчед й бе приковал вниманието на всички върху себе си и върху основния въпрос, който долетя като ехо от всички страни:
— Не кой? — Беше баща му. — За какво, по дяволите говориш, момко?
Погледът, който Ейми отправи към Джеръми, обещаваше страховито отмъщение в случай, че тайната й бъде разкрита. Разбира се, братовчед й нямаше да си държи езика зад зъбите, ако не беше голямото приятелство между двамата. Но слава богу, то съществуваше и принуждаваше Джеръми да поправи грешката си, поне за момента.
— Съжалявам — каза той и дори съумя да си придаде глуповат вид. — Боя се, че мислите ми се бяха зареяли нанякъде. Просто си спомних, че Пърси възнамеряваше да ухажва нашето скъпо момиче.
— Пърси? От Пърсивал Олдън? — поиска пояснение Джеймз и когато Джеръми кимна, додаде: — Само през трупа ми.
Думите бяха произнесени спокойно, почти като констатация. Джеръми се ухили, без да си направи труда да спомене, че той и Дерек вече са предупредили Пърси за тази вероятност.
— Предполагах, че ще погледнеш така на нещата — беше единственото, което Джеръми каза на баща си.
Но от другата страна на масата Ейми простена в себе си. Ако чичо й реагираше така на безобидния Пърси, тръпки я побиваха, като си помислеше как би откликнал на собствения й избор. Тя хвърли крадешком бърз поглед към Уорън, за да открие, че зелените му очи блестят неочаквано гневно, вперени в Джеймз. Ейми подтисна възклицанието, което едва не се изтръгна от устните й при внезапно хрумналата й мисъл. Как не се беше сетила досега? Като се вземеше предвид враждебността между двамата, ако Джеймз кажеше на Уорън да стои настрана от Ейми, нямаше ли Уорън да стори тъкмо обратното? Ако не за друго, поне за да вбеси омразния си зет?
Тя провери новата си теория по възможно най-лукавия начин.
— Изглежда, че можеш да си отдъхнеш, Уорън. Чичо никога няма да ми позволи да те имам.
Никой не възприе думите й насериозно, естествено. Те предизвикаха само кикот, дори от страна на Джеймз. На Джеръми обаче не му беше до смях. Нито пък на Уорън, ако се съдеше по изражението му. Малкият белег пулсираше; ръката върху масата се бе свила в юмрук. Ейми вече разпознаваше безпогрешно тези знаци и затаи дъх в очакване дали той ще обърне шегата й срещу нея или ще я подмине.