— Виж тук не съм съгласна с теб. Уорън обича Джордж твърде много, за да го направи наистина.
— Точно по онова време Джордж далеч не е превъзнасяла татко — припомни й той.
— Няма нужда да го е превъзнасяла. Тя е носела неговото дете, а това е достатъчно само по себе си.
Джеръми най-сетне се спря на едно място и впери поглед в нея. Изражението му бе повече от сериозно.
— Защо, Ейми? Само това ми кажи. Той е най-неприятният човек, когото познавам. Така че защо, по дяволите, трябваше да избереш точно него?
— Не точно аз го избрах.
— Как така?
— Направиха го чувствата ми — опита се да обясни тя. — Начинът, по който реагирам всеки път, когато той е наблизо.
— Мътните да го вземат, по-добре недей да ми казваш, че всичко е само въпрос на плътско влечение.
— Проклятие, говори по-тихо — изсъска Ейми. — Има и плътско влечение, да, сигурна съм. Искрено се надявам да желая човека, за когото възнамерявам да се омъжа. Ти самият би ме укорявал, ако не е така, нали?
Той не отговори, защото не считаше, че въпросът й има връзка с проблема. Вместо това каза:
— Добре, има и плътско влечение. Да чуем какво друго има.
— Искам да го накарам отново да се усмихва. Искам да го направя щастлив. Искам да излекувам раните му.
— Тогава защо, по дяволите, просто не му дадеш някоя книга с анекдоти?
Ейми гневно присви очи.
— Ако ще бъдеш саркастичен…
— Искам да ти кажа, че това беше искрен съвет — възкликна той негодуващо.
Тя го погледна скептично, но остави съмненията настрана.
— Аз наистина се нуждая от него, Джеръми, и то страшно много. Не мога да се задоволя с някаква временна авантюра. А и страстта, която той събужда у мен, няма да отмине. Когато ме целува…
— Не искам да слушам това.
— Дявол да го вземе, повярвай ми. Мислиш ли, че бих избрала Уорън Андерсън, ако имах някаква възможност за избор? Той е всичко, което ти каза, че и по-лошо. Но не мога да се противопоставя на начина, по който ме кара да се чувствам.
— Можеш — упорито настоя Джеръми. — Можеш просто да не му обръщаш внимание.
— Ти ли ми казваш това? Човекът, който всяка вечер излиза от къщи само за да си свали панталоните?
По бузите му избиха ярко червени петна и той изпъшка.
— Защо аз съм единственият, на когото му се случва да разбере колко дяволски груба можеш да бъдеш?
Най-после Ейми бе в състояние да му се усмихне.
— Вече не си. Уорън също откри това и на него също никак не му харесва. Толкова по-зле и за двама ви.
Джеръми я изгледа гневно.
— А какво смята той за всичко това?
— Той отказва да бъде е мен.
— Е, слава богу.
— Но ме желае.
— Естествено. Трябва да е полумъртъв, за да не те желае, а той не е. Но какво ще остане, след като плътската страст отмине? Нищо. Изглежда, че поне той знае това.
— Значи според теб аз не мога да го накарам да се влюби в мен? — попита тя малко надменно.
— Тази студенокръвна риба? Съжалявам, Ейми, но това просто няма да стане. Приеми го още сега и си спести сърдечните разочарования.
Ейми поклати глава.
— Имам късмет, че моята увереност е достатъчно голяма и ще стигне и за двама ни.
— Ще имаш късмет, ако татко не го убие, когато научи всичко това.
Тя изви вежда, а тонът й стана откровено заплашителен.
— Ще му кажеш ли?
— Хайде, не се сърди — запротестира братовчед й. — Ще бъде за твое собствено добро.
— Остави аз да се тревожа за своето собствено добро и си помисли, че винаги съм ти се доверявала безрезервно и че никак няма да ми хареса, ако предадеш това доверие.
— Проклятие — въздъхна той.
— Можеш освен това да си припомниш нашия облог, Джеръми, и да се подготвиш за едномесечно въздържание.
Думите й накараха Джеръми да настръхне.
— Значи ще настояваш да изпълня облога?
— Несъмнено.
— Е, нашият малък разговор наистина постигна чудотворни резултати — каза той начумерено.
— Не се цупи толкова. Уорън ще ти хареса, когато го променя.
— И къде си намерила вълшебната си пръчица?
В другия край на коридора Джеймз прекоси спалнята, за да положи Джорджина на леглото.
— И без повече такива вечери — предупреди той, докато й помагаше да облече нощницата си. — Беше твърде уморително за теб.
— Да бъда носена на ръце от стая в стая? Глупости. По-скоро е било твърде уморително за теб.
Джеймз направи крачка назад и вдигна вежда.
— Да не би да се съмняваш в мъжествеността ми?
— Опазил ме бог. Все още не съм готова да приема доказателствата за твоята сила и неизтощимост, Джеймз Малори,… но щом бъда готова, ще те уведомя незабавно.
Той бързо я целуна за обещанието, после отиде да изгаси лампите, които камериерката беше оставила запалени. Съпругата му проследи с поглед неговите движения из стаята — приятен навик, придобит от Джорджина още по времето, когато беше изпълнявала ролята на каютен прислужник на Джеймз на борда на „Дева Ан“.