Тя го изчака да дойде отново до леглото с нощницата й в ръка, за да подхвърли:
— Когато Клинтън и останалите си заминат, Уорън ще остане сам в „Олбъни“.
— Е, и?
— Ние имаме голяма къща, Джеймз.
— Не си го и помисляй, Джордж.
Джорджина не обърна внимание на предупредителния му тон.
— Съжалявам, но вече си го помислих. Аз съм му сестра. Няма причина, поради която да не може да отседне у нас.
— Напротив. Първата чудесна причина, която ми идва наум, е, че ние двамата ще се избием един друг, мътните да го вземат.
— Бих искала да смятам, че можеш да проявиш повече търпимост.
— Наистина мога. Но негодникът, когото имаш за брат, не може.
— Отношението му към теб доста се е подобрило напоследък.
— Така ли? Тогава защо взема уроци на ринга в залата на Найтън?
Джорджина се намръщи.
— Не е вярно.
— Ще ме прощаваш. Видях го със собствените си очи.
— Няма нужда да звучиш толкова доволно, дяволите да те вземат. Може би просто се е упражнявал.
— Опитай пак, Джордж.
Тя пренебрежително махна с ръка.
— Е, това не е нещо, за което трябва да се притесняваш
— Приличам ли ти на притеснен?
— Тъкмо там е работата. Виждала съм как се биеш. Уорън няма никакъв шанс срещу теб, дори ако взема уроци. Предполагам, че самият той вече го е осъзнал.
— Да, но Тони възнамерява да го обучава.
— За какво му е да го обучава?
— Защото това му се струва забавно.
— А, така ли? — почти изръмжа тя. — Е, не би трябвало да се учудвам, че този твой брат все още не е успял да ми стане симпатичен.
— Той не го прави заради теб, нито заради брат ти, скъпа. Прави го заради мен.
— Досетих се и сама.
— Много ценя досетливостта ти.
— Така и трябва — измърмори Джорджина.
Джеймз се засмя, легна и я придърпа в прегръдките си.
— Хайде сега, нали няма да ми предложиш да си обърна и другата буза, ако той ме удари по едната?
— Не, но се надявам когато или ако го направи, да бъдеш по-въздържан.
— Надявай се, скъпа.
— Стига, Джеймз, ти в действителност не би наранил брат ми, нали?
— Зависи какво разбираш под нараняване.
— Много добре. Разбирам, че ще трябва да поговоря него по този въпрос, след като ти не желаеш да проявиш здрав разум.
— Нищо няма да постигнеш — пророкува той. — Брат ти няма да се почувства удовлетворен, докато не се сбие от ново с мен. Въпрос на принципи, нали разбираш?
— Искаш да кажеш — на гордост. Наистина мразя всичко това. Не виждам защо вие двамата да не можете да се спогодите.
— Аз се държа изключително любезно с него.
Тя въздъхна.
— Знам, и съм ти безкрайно признателна за това. Но дори „любезното“ ти поведение е твърде много за Уорън.
— Ако искаш да се въздържам изобщо да разговарям с него, само кажи. Сигурен съм, че мога да се справя.
— Не, проблемът е у Уорън — печално каза Джорджина. — Колкото и да ми се иска да го разреша, не мисля, че ще мога… но как успяхме толкова да се отклоним от темата? Въпреки всичко бих желала да предложа на Уорън нашето гостоприемство.
— Категорично съм против.
— Но ти чу как тази вечер той спомена, че ще потърси постоянна квартира в Лондон, за да има къде да отсядат, когато идват тук. Значи Уорън няма да остане у нас задълго.
— Не.
— Тогава просто ще се преместя в „Олбъни“, за да му нравя компания.
— Стига, Джордж…
— Говоря сериозно, Джеймз.
Внезапно той се предаде.
— Чудесно, покани го. Но бъди сигурна, че ще ти откаже. Истина е, че бих предпочел да прекарвам колкото е възможно по-малко време с него, но мога да те уверя, че самият той има същите предпочитания.
Джорджина се усмихна и се притисна към него.
— Докато аз се опитвам да направя нещо по въпроса, защо не ми помогнеш да намеря идеалната жена, която да опитоми моя избухлив брат? Той не иска да се жени, но една подходяща жена би могла да…
— Забрави за това, Джордж. Сериозно ти казвам, забрави го. Не бих пожелал такъв мъж и на най-злия си враг.
— Аз искрено вярвам, че бракът може да го промени към добро, Джеймз.
— Дума да не става.
— Но…
— Ти самата би ли поискала да прекараш с него остатъка от живота си?
— Е, не, не ако е такъв, какъвто е сега, но… Джеймз, той тъне в нещастие.
— Ами остави го да потъне. Няма човек, който да го заслужава повече.
— Смятам да му помогна — упорито каза тя.
— Ако можеш да проявиш такава жестокост към някоя бедна, нищо неподозираща жена, направи го.