— Няма нищо смешно, Джеймз Малори.
— Казах го съвсем сериозно.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
— Какво, по дяволите, правиш ти тук? — възкликна изненадано Антъни, изниквайки иззад гърба на Джеймз върху паркета на балната зала.
— Същото бих могъл да те попитам и аз.
Антъни направи гримаса на отвращение.
— Не ти ли е известно, че моята малка възлюблена обожава танците? Не знам как го постига, но доста често ме мъкне по места като това. А какво е твоето извинение?
— Ейми — каза в отговор Джеймз и кимна към синя бална рокля, която точно в този момент премина покрай тях. — Малката палавница реши в последния момент, че би искала да присъства на този бал и не успях по никакъв начин да я разубедя.
— И понеже Еди и Шарлот не са в града, ти лепнаха ролята на възрастна компаньонка? При това самотна. Джордж не е ли вече готова да се покаже пред света?
— Не съвсем, но затова пък се оказа, че е съвсем готова да рецитира думи като „дълг“, „отговорност“ и „трупане на опит“, така че какво можех да направя? Само ако знаех, че ти ще бъдеш тук, щях да възложа това удоволствие на теб. Всъщност, след като си вече тук…
— О, не — засмя се Антъни. — Аз дадох своя дял в грижите за малките птиченца с Реджи. Боя се, че сега е твой ред.
— Ще запомня това, магаре такова, ще видиш — отговори Джеймз навъсено.
Антъни постави ръка върху раменете на брат си.
— Горе главата, старче. Поне той е тук, за да те забавлява.
Джеймз проследи посоката, в която бе кимнал брат му, за да види високия американец на отсрещната страна на подиума за танци. В официалните си дрехи Уорън изглеждаше доста различно… почти цивилизовано. С известно задоволство Джеймз отбеляза, че той се забавлява не повече от самия него, но това не подобри настроение го му. Хиляди пъти би предпочел да си бъде у дома при своята съпруга.
— Вече го забелязах — намръщено каза той. — Тъкмо бях решил, че ме е споходил късметът, след като през по-голямата част от седмицата този хубостник не идваше на семейните сбирки у дома.
— Известно ли ти е, че трябва да благодариш на мен за това? Осмелявам се да твърдя, че всяка вечер той се просва в леглото си с пъшкане и охкане — на такъв изнурителен режим съм го поставил.
— Значи все пак ти е позволил да му даваш уроци?
— Ти съмняваше ли се? — попита в отговор Антъни. — Той се е посветил изцяло на идеята да усъвършенства уменията си и с тези дълги ръце… Не се изненадвай, старче, ако при следващото ви сбиване те просне по задник.
— Май че ти, драги, отдавна не си бил просван по задник — върна му го Джеймз. — Ще се радвам да ти помогна.
Антъни само се засмя.
— Нека да го отложим още за известно време, а? Докато съпругите започнат да проявяват повечко разбиране, Рос става ужасно сприхава, когато не одобрява постъпките ми, проклет да съм, ако не е така.
— Не ми се ще да го казвам, но така само ме правиш още по-нетърпелив.
— А какво ще каже Джордж?
— Вероятно ще ми благодари. Знаеш, че не си сред любимците й.
Антъни въздъхна.
— Сега пък какво съм направил?
— Предложи да даваш уроци на брат й.
— А тя как е разбрала за това?
— Може аз да съм й споменал.
— Хм, прекрасно — проплака Антъни. — Не знае ли, че правя услуга на момъка?
— И двамата знаем заради кого му правиш услуга. И оценявам това, независимо от мнението на Джордж.
Антъни внезапно се ухили.
— Надявам се, че ще си спомниш за тези думи, когато приключа с уроците, защото той наистина съвсем не се справя зле. Естествено, за разлика от твоите юмруци, неговите не са тежки като павета, но и той се бие здраво, когато му попаднеш на мушката. Аз самият се прибирах в къщи с доста болежки през тази седмица.
Джеймз не изглеждаше обезпокоен.
— Значи след колко време ще се почувства готов?
— Бих казал след месец, но с неговото нетърпение ще ми бъде трудно да го убедя да чака толкова дълго. Момъкът наистина е като буре, пълно с барут от кипящи емоции и макар да смятам, че с удоволствие би си го излял върху теб, не съм съвсем сигурен, че ти си единственият виновник.
— О, нима?
— Тази вечер го зърнах на няколко пъти да се взира с пламнал поглед пред себе си, а и двамата с теб знаем каква е обичайната причина за това?
— Горкото момиче — отговори Джеймз. — Някой би трябвало да я предупреди.
— С удоволствие бих го направил, ако знаех коя е, но той не се издава. Направо освирепява, когато го подкача за това. Впрочем, смея да твърдя, че именно неговата ярост ще бъде единственото ти преимущество пред него когато приключа с обучението.
— Запознат съм с нея и с неспособността му да я контролира.