— Будна ли си, Джордж? — попита провлечено Джеймз.
— Да, и бебето също.
Той се изправи в леглото и ласкаво докосна с ръце високата могила на издутия й корем. Ритникът на малкото краче отвътре попадна точно върху дланта му. Джорджина и съпругът й се спогледаха и се усмихнаха един на друг. Усещането, че бебето мърда в корема на неговата жена, винаги успяваше да развълнува Джеймз до дъното на душата му.
— Този път беше нежно — каза тя.
Джеймз се усмихна още по-широко.
— Ще бъде готов за ринга още от малък…
— Той? Мислех, че искаш момиче.
Той изсумтя.
— Не и след тази вечер. Оставям тревогите за момичетата на Тони и Еди.
Джорджина се усмихна. Познаваше много добре съпруга си и знаеше какво има предвид.
— Ейми наистина беше извънредно красива тази вечер, нали?
Вместо отговор Джеймз каза:
— Искам да знам как, по дяволите, не съм забелязал това, след като напоследък тя прекарва повече време тук, отколкото у дома си?
-Не че не си забелязал колко е красива. Ти просто не си забелязал колко е красива — натърти Джорджина. — Като неин чичо, от теб не се очаква да обръщаш внимание на това, че Ейми се е закръглила точно там, където трябва; особено след като Шарлот до последния момент продължаваше да я облича в онези момичешки дрехи с високи яки.
Изведнъж нова мисъл проблясна в ума на Джеймз и зелените му очи се разшириха.
— Мили боже, мислиш ли, че Джеръми е забелязал? Да не би на това да се е дължала готовността му да придружава Ейми насам-натам?
Джорджина избухна в смях и се опита да го плесне, но огромният корем й попречи.
— Невъзможен си, Джеймз. Защо продължаваш да приписваш такива развратни наклонности на това сладко момче? Той е само на осемнадесет, за бога.
Едната му руса вежда се изви като дъга — гримаса, която Джорджина някога не можеше да понася, но сега намираше за очарователна.
— Сладко? — повтори Джеймз. — Моят син? На осемнадесет години, а сякаш е на тридесет, този нехранимайко.
Джорджина беше склонна да признае, че Джеръми изглежда по-голям, отколкото бе в действителност. Имаше ръста на чичо си Тони, което го правеше с десетина сантиметра по-висок от баща му, а с широкоплещестата фигура, наследена от Джеймз, той изглеждаше доста по-внушителен от останалите младежи на неговата възраст. Но Джорджина нямаше никакво намерение да споделя гласно мислите си. И без това Джеймз се надуваше от гордост всеки път, когато станеше дума за сина му.
— Хм, няма нужда да се безпокоиш за Джеръми и Ейми. Научих, че са станали много добри приятели. От друга страна, и двамата са достатъчно големи. Само след няколко седмици Ейми също ще стане на осемнадесет. Чудя се как Шарлот не я е накарала да изчака до рождения си ден, преди да й разреши официално да дебютира в обществото.
— Предполагам, че заслугата е на Еди. Той винаги е бил твърде мекушав по отношение на момичетата, което, като се замисля, май не е много подходящо за Ейми точно в този момент.
Сега бе ред на Джорджина да вдигне вежди.
— Нима ще се заемеш лично и с тази своя племенница?
— Дума да не става — отвърна Джеймз малко по-сухо от обикновено. — Нали знаеш, че моята специалност са момчетата. Пък и ще бъда твърде зает с новия си син, за да се безпокоя за най-малката дъщеря на Еди.
Джорджина имаше сериозни основания да се съмнява в думите му. Бяха й разказвали как съпругът й бил взел толкова присърце грижите за Реджи, че когато не му позволили да прекара достатъчно време с нея, той я отвлякъл за няколко месеца в открито море, предизвиквайки гнева на братята си, които не му проговорили в продължение на години. Но Реджи беше любимката на братята Малори, защото всички те я възприемаха като своя дъщеря, а Ейми… Може би Джеймз и Антъни щяха все пак да оставят грижите и тревогите за нея на собствения й баща, още повече, че Едуард се бе справил много добре с останалите си четири деца… Хм, дума да не става.
— След като вече не искаш момиче, какво ще стане, ако все пак имаме дъщеря?
Той целуна тържествено корема й, усмихна се и отговори с комичен тон:
— Ще упорствам, докато успея, Джордж. Бъди сигурна.
Ако той наистина решеше да упорства, щеше да й се наложи да прекара много време в леглото — в това Джорджина бе сигурна.
ГЛАВА ТРЕТА
В дома си, една пресечка на север от Бъркли Скуеър, Ейми Малори най-сетне се приготвяше за лягане. Седнала пред тоалетната масичка, тя разресваше дългата си черна коса, наблюдавайки в огледалото отражението на майка си Шарлот, която се щураше из стаята, помагаше на старата Агнес да прибере балните дрехи на Ейми и се тюхкаше какво да прави със скъсания чорап, протритата обувка и изцапаните розови ръкавици.