— Какво!
— И той не иска да се ожени за теб, затова отчаяно търсиш някой, който да го направи.
Тя въздъхна.
— Честно казано, не знам защо още не успяваш да ме вбесиш, Уорън Андерсън. Сигурно вече съм те обикнала Да, това би обяснило нещата.
Той се вцепени.
— Каза, че не ме обичаш.
— Казах, че не съм сигурна, но защо иначе ще ти позволявам да се отнасяш с мен толкова мръснишки, без да ти ударя плесница?
— Тъкмо това бих попитал и аз — отвърна той. — Не си прави труда да отричаш.
— О, няма — каза Ейми с тон, с какъвто Уорън не бе я чувал да говори. — Ще те оставя сам да откриеш истината, когато стигнем до това. Но междувременно промених решението си. В крайна сметка ще бъда вбесена.
Тя се освободи от ръцете му и напусна подиума. Уоръм остана на място за момент, невярващ, че най-после я е разгневил. Е, добре. Щом като отказваше да говори с него, нямаше как и да го прелъсти с предизвикателните си нападки, нали?
По дяволите, какво от това? Той искаше да чуе от собствената й уста, че не е бременна. Проклятие, тя трябваше да отрече… или да признае. Изненада се колко много означаваше това за него.
Тръгна след нея. Но не успя да стигне по-далеч от края на подиума за танци, защото там Джеймз и Антъни го сграбчиха от двете му страни и го помъкнаха в друга посока. Той започна да протестира. В момента не му беше до тези двамата, още по-малко — до техните досадни шеги. Но те за проклетия много бързаха да стигнат там където отиваха, и изглежда страшно настояваха да го завлекат със себе си.
Нямаше представа какво биха могли да искат от него. Вероятно просто се нуждаеха от четвърти човек за карти. Въпреки че с човек като Джеймз Малори нищо не се знаеше — може би просто не му харесваше кройката на сакото на Уорън.
Добре, защо в крайна сметка да не им отдели няколко минути? Щом като чичовците бяха тук, Ейми нямаше къде да отиде.
Но когато влязоха в празната билярдна зала, със сигурност се разбра, че не кройката на сакото му е това, от което се интересува Джеймз. Веднага, щом вратата се затвори зад гърба им, Уорън беше блъснат до стената. Антъни подпря вратата с ръка, докато юмруците на Джеймз се сключиха около реверите на Уорън.
— Разполагаш с една секунда, янки, за да ме убедиш, че нямаш никакви помисли спрямо моята племенница.
Във всеки друг случай Уорън не би отговорил нищо, само би се приготвил за бой. Но това беше съпругът на сестра му. Това беше още и мъжът, когото нямаше шанс да победи… все още. А и причината, поради която Джеймз изглеждаше така дяволски разлютен, бе толкова абсурдна, че Уорън почти се разсмя.
Господи, това вече наистина беше прекалено. Момичето го преследваше най-нахално, а сега той трябваше да отговаря за това. Как ли пък не!
— Нямам — каза той натъртено.
— Защо ли не ти вярвам? — попита Джеймз.
— Престъпление ли е да танцувам с нея?
— Престъпление е да я гледаш така — каза Джеймз.
Вътре в себе си Уорън изстена. Е, тя го беше предупредила, че някой може да забележи. Но трябваше ли да са точно тези двамата?
Той се опита да намери благовидно извинение.
— Имам си достатъчно грижи, Малори. Начинът, по който гледам хората, често няма нищо общо с тях самите.
Това беше вярно, но не и в случая. Проклятие, караха го да се чувства като неопитен младеж, пипнат със смъкнати гащи. И това при положение, че единственото, което бе направил, беше да се опита да отблъсне момичето. И да не мисли за нея повече, отколкото е необходимо. И почти да прави любов с нея насред един проклет коларски път. Образите изплуваха пред очите му, горещи и властни.
— Не ми се иска да го казвам — трезво каза Антъни — но това е напълно възможно, Джеймз.
— За него наистина е възможно — съгласи се Джеймз, въпреки че все още таеше достатъчно съмнения, за да попита: — Значи тя изобщо не те привлича?
— Не съм казал това — чу се Уорън да отговаря, почти в нейна защита.
— Неправилен отговор, янки.
Заради това малко откровение Уорън отново бе при кован към стената. Този път главата му се удари силно което накара кръвта му да кипне.
— Нима искате да отрека, че тя е невероятно красива? — изръмжа той. — Трябва да съм умрял, за да не видя това. А сега махни ръцете си от мен.
Ръцете не се махнаха от сакото му, но гласът на Джеймз поомекна.
— Твърде млада е за теб, за да го забелязваш.
Уорън беше съгласен, но след като Джеймз пръв го бе казал, той отговори:
— Точно от твоята уста е най-подходящо да го чуя. Джорджи беше само няколко години по-голяма от Ейми когато ти се запозна с нея, а и ти си по-стар от мен.
Четирите години разлика между Джорджина и Ейми бяха малко повече от „само няколко“, а Джеймз бе само година по-стар от Уорън, така че сравнението просто не можеше да мине пред когото и да било от двамата Малори.