— Май че е наложително да му сменим малко физиономията — предложи Антъни. — Само леко замъгляване на погледа, така че да не може да забелязва неща, които не трябва да забелязва. Ще се радвам да се погрижа за това, старче, ако ти се притесняваш, че Джордж може да каже нещо.
— Изобщо не се притеснявам. Само че това просто не е достатъчно.
За Уорън чашата преля.
— Това е абсурд! — най-сетне избухна той. — Казах ви, че нямам никакви намерения спрямо момичето. Но ако искате да запазите нейното така наречено „целомъдрие“, бе трябвало да я държите под ключ. Може би тогава и аз ще бъда оставен на мира.
— Какво, мътните да те вземат, означава това? — поинтересува се Джеймз.
— Означава, че вашата племенница използва всяка проклета възможност, за да ми се хвърли на врата.
— Почакай! — задави се Антъни. — Нека да му се посмеем малко, преди да го убиеш.
Джеймз не беше толкова развеселен.
— Да не си се побъркал, та да смяташ, че можеш да минеш с такова обяснение пред нас, янки? Или си толкова заблуден, че си взел усмивките и погледите на едно сладко момиче за нещо повече от обикновено приятелство?
Уорън въздъхна. Наистина не биваше да го казва. Проклет да е избухливият му характер! А и се почувства почти като предател, въпреки че никога не беше обещавал на Ейми да запази срамната й тайна. Все пак, ако си бяха направили труда да му повярват, това щеше да му помогне да държи Ейми далеч от себе си. Но те нямаше да му повярват. Госпожица Невинност явно успяваше да заблуди цялото си семейство.
— Предполагам, че няма да повярвате на честната ми дума?
— Дума да не става — осведоми го Джеймз.
— Тогава приеми предишните ми уверения и ме остави на мира, Малори.
— След като опетни името на Ейми? Не съм съгласен с теб, драги. Или ще си вземеш думите назад, или тази вечер ще бъдеш носен до хотела си.
Това, за съжаление, бе вече сериозна заплаха. Когато Джеймз ругаеше, не беше склонен към насилие. Но когато ругатните се сменяха с официалния тон, ставаше страшно. Явно, че въпреки всичко се налагаше Уорън да се бие със зет си. Е, все пак…
— Ако ти не беше толкова настоятелен, Малори, никога не бих го споменал. Но след като така и така го направих, щеше да е по-мило да получа малко помощ от твоя страна, вместо пълно недоверие. Защо, според теб, не съм идвал да видя Джорджи вече почти цяла седмица? Защо, според теб, отказах да се преместя у вас след като братята ми отплават утре? Защото се страхувам да спя под твоя покрив, когато Ейми може да допълзи в леглото ми…
Той се наведе встрани точно навреме. Юмрукът на Джеймз се стовари върху стената зад него на милиметри от ухото му. И тримата чуха как дървото се пропука. Върху копринената драперия се появи кърваво петно от кокалчетата на Джеймз.
— Казах ти, че той има напредък — каза Антъни сухо.
Но бе отклонил вниманието си от вратата и тя изведнъж се открехна леко, ала достатъчно за Ейми да се промъкне вътре. Не беше необходимо да е ясновидка, за да проумее какво става.
Един поглед към Уорън и Джеймз й стигаше, за да попита:
— Не си го наранил, нали?
— Изглежда ли ти наранен, котенце? — каза Антъни.
— Ние просто… разискваме един въпрос — добави Джеймз, като пусна ревера на Уорън и го изтупа небрежно, сякаш това бе всичко, което искаше да направи. — Не е нещо, което може да те заинтересува, скъпа. Така че върви и…
— Не се отнасяй с мен като с дете, чичо Джеймз. Какво е направил този път, за да искаш да го пребиеш?
— Опетни доброто име на някого, когото познаваме Но тъкмо се канеше да се извини, така че ако се върнеш при твоите танци, ще може да го направи.
Ейми не помръдна. Погледна към Уорън и се осмели да предположи:
— Ти си им казал?
В очите й се четеше болка, която прониза Уорън право в стомаха. Нищо чудно, че се беше почувствал като предател. За нея той бе точно такъв. Но болката почти мигновено беше прикрита, за да се смени с твърда решителност.
— Е, добре, нищо лошо не е станало — каза тя. — И без това щяха да разберат съвсем скоро, когато обявим годежа си.
— Какво! — възкликнаха двамата й чичовци в един глас
— Нима си забравил да споменеш, че ще се женим, Уорън? — попита тя с широко ококорени, невинни очи.
— Ние няма да се женим, Ейми — процеди през зъби Уорън. Лицето му беше потъмняло.
Тя се обърна към Джеймз.
— Виждаш ли пред какво съм изправена? Всеки път отказва. Но ще се оправи. — После погледна Уорън. — Какво си им казал, тогава? Вероятно не последната си нелепа идея, че съм бременна?