— Какво? — казаха отново чичовците й, докато лицето на Уорън потъмня още повече.
— Така смята той — обясни Ейми, отново с най-невинно изражение. — Не съм бременна, разбира се, но той е твърде циничен, за да повярва на думите ми. Освен това би предпочел каквото и да е друго обяснение вместо простата истина, че го желая. — В отговор на трите невярващи на поразителните й откровения погледа, тя каза: — Значи и това не ви е казал? А, тогава сигурно просто ви е признал, че се опитвам да го прелъстя.
— Ейми! — възкликна Антъни.
Обади се и Джеймз:
— Това изобщо не е забавно, палавнице. Какво, по дяволите, смяташ, че правиш, като ни излизаш с тези абсурдни недомислици?
Сега вече Уорън наистина се разсмя.
— Става все по-нелепо и по-нелепо. Те ще ти повярват не повече, отколкото повярваха на мен. Така че защо, наистина, не вземеш да се махнеш, малката, и да ме оставиш, докато все още имам някакво предимство?
— Помолих те да не ме наричаш така, проклетнико. Никъде няма да отида.
За момент, обаче, никой не й обърна внимание, защото Антъни искаше да уточни нещо.
— Какво предимство?
— Строшени кокалчета.
— Той е напълно прав — обърна се Антъни към брат си.
— По дяволите, това няма никакво значение — отвърна Джеймз.
Тук в свадата отново се включи Ейми, която настоя:
— Няма да има никакъв бой, иначе ще кажа на леля Джордж — Не ми се вярва да приеме благосклонно факта, че си претрепал брат й за това, че просто говори истината. Леля Рослин също ще бъде уведомена, че не си направил нищо, за да го спреш, чичо Тони. Струва ми се, че и чичо Джейсън ще трябва да научи…
— Първите две стигат, немирнице — прекъсна я Антъни, като видя пепелявото лице на брат си. — Всъщност дори само Джордж стига. Между другото, кога си започнала да наемаш уроци по манипулиране от Реджи?
— Това не беше манипулиране, а изнудване. Но все пак, вие заплашвате здравето на човека, за когото възнамерявам да се омъжа.
— Мили боже, не говориш сериозно, нали? — попита Антъни, внезапно уплашен, че може да е тъкмо обратното.
Ейми нямаше възможност да отговори, защото в този миг Уорън заяви:
— Няма да стане. — После се обърна към Джеймз и повтори още по-натъртено: — Няма да стане.
— Ще стане — поправи го Ейми с вечната си увереност, по веднага след това тонът и стана предупредителен: — Но той не бива да бъде насилван. Няма да се омъжа за него, ако го принудите. Той го знае, но това ни най-малко не го облекчава, понеже още не е осъзнал, че ние сме създадени един за друг. Сега ви оставям, господа, но най-добре е след това да не виждам нито един белег върху него, чичо Джеймз.
— Мили боже, Андерсън — обърна се Антъни към Уорън веднага, щом Ейми затръшна вратата — съчувствам ти, наистина ти съчувствам.
— А аз не — изръмжа Джеймз. — Какво, по дяволите, си направил, за да я накараш да се лепне така за теб?
— Абсолютно нищо.
— Не можеш да я имаш, янки.
— Аз не я искам.
— Ти си гнусен лъжец.
Уорън беше на път отново да избухне.
— Тогава нека да ти го кажа по друг начин. Няма да я докосна с пръст. И ще продължавам да я отблъсквам. Нищо повече не мога да направя.
— Можеш да се махнеш от Англия, по дяволите. А Ейми няма да забележи това.
Ударът в стомаха беше твърде бърз и твърде неочакван, за да успее Уорън да го неутрализира. Стовари тежко и той се почувства така, сякаш Джеймз го беше изкормил. Уорън остана превит надве, без капка въздух. Дори не забеляза кога двамата Малори са си тръгнаха. Отвън пред билярдната зала Антъни сръга брат си ребрата.
— Замислих се, че този янки е много по-едър и по-здрав от Идън. Как тогава стана така, че не уби онова малко пале с удари като тоя?
— Със стария Ник не се занимавах сериозно. Онова беше просто въпрос на принцип. Освен това тогава още не знаех, че има намерения спрямо една от племенниците ми.
— А, това подсказва, че твоят американски роднина не го очаква подобен късмет.
— Съвсем вярно — каза Джеймз, преди да се намръщи замислено. — Все още смятам, че нашето девойче си правеше майтап с нас. Не е възможно наистина да иска този негодник. Това противоречи на всякаква логика. Че и да си признае? И то пред него?
— Знам какво имаш предвид. По наше време жените държаха мъжа в неведение. Не се изпотрепваха да ти обясняват какво точно им е в ума и в сърцето.
— И колко време мина, откакто си се пенсионирал? — сухо попита Джеймз. — Те продължават да не го правят, магаре такова. Което не обяснява защо Ейми го направи.
— Сигурно не е наследила дързостта си от стария Еди. Изнудване, и то без да й мигне окото. И май малката хубостница имаше точно това предвид.