— Остави това — отговори Джеймз. — Искрен ли ти изглеждаше този янки в уверенията си?
Антъни се изхили.
— Изглеждаше искрен в усилията си да те раздразни.
— Ти си този, който полага такива усилия. Той беше очарователен както винаги.
— Тогава значи просто трябва да почакаме и да видим, нали?
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
През остатъка от вечерта Уорън игра карти с Клинтън и с двама англичани. Загуби двеста паунда, но причината бе по-скоро в това, че не разбираше твърде добре играта, а не толкова в разсеяността му. Като си помислеше само че бе дошъл тук за да си намери любовница! Откакто Ейми се беше появила, не бе забелязал никоя друга жена.
Тя все още танцуваше с многобройните си обожатели. Сега те щяха да започнат да я посещават и в къщи. Собствената му сестра бе настояла на това. Оставаше му само да се надява, че някой от тях ще грабне внимание й и ще я отклони от него.
— Престани, янки — възмути се мъжът вляво от него и то не за пръв път.
Уорън сведе поглед, за да види, че е смачкал картите в ръката си… отново.
— Съжалявам — каза той, стана от масата и се обърна към брат си: — Прибирам се в хотела.
— Това е най-разумното решение, като се има предвид настроението ти.
— Не се заяждай с мен, Клинтън.
— Нямам намерение. Ще се видим утре сутринта.
Бяха решили да посетят заедно Джорджина за последен път преди отплаването си, защото тя още не беше в състояние да ги изпрати на пристанището. Уорън също бе обещал да присъства, но сега смяташе да се измъкне от обещанието си. Той нямаше да отплава, така че можеше да се види със сестра си и по-късно. Когато Джордж се почувстваше добре, възнамеряваше да я изведе на разходка, заедно с Джаклин. Хубаво щеше да бъде да са само тримата, без да трябва да се притеснява от намесата на някой друг от къщата. Но във всички случаи бе най-благоразумно да стои надалеч от Бъркли Скуеър.
На излизане от залата Уорън мина покрай ръба на подиума за танци. Не направи опит да открие Ейми и вярната свита от влюбени говеда. Но може би трябваше просто за да отбележи, че тя не беше там. Чакаше го в коридора, полускрита зад една саксия с папрат.
Уорън видя само крайчеца на синята рокля и обувките, които бяха в същия цвят, но това му бе достатъчно. Нямаше да спре при нея. Тя обаче не му даде възможност да продължи, като изскочи пред него и му препречи пътя.
— Предполагам, че сега си ми още по-ядосан? — бяха първите й думи.
Не можеше да се отрече, че този път тя наистина звучеше малко по-предпазливо. Но това никак не го умилостиви.
— Може и така да се каже. Всъщност за теб би било най-добре никога повече да не се мяркаш пред погледа ми.
По някаква непонятна причина неговият отговор заличи уплахата и върна палавия блясък в кобалтово-сините й очи.
— О, боже, колко ужасно звучи това. Е, след като ще си говорим истината, ти също трябва да знаеш, че и аз още съм ти сърдита. Не бивайте да им казваш за нас, Уорън.
— Не за нас, а за теб.
— Все тая — каза тя някак развеселено. — Предполагам ти си наясно, че сега изобщо няма да престанат да ми натякват за това.
— Чудесно. Може би ще успеят да ти влеят малко разум. Бог ми е свидетел, че ти не ме послуша.
— Те просто ще настояват, че си твърде неподходящ за мен, но ние вече знаем това.
— Аз го знам. Ти го пренебрегваше.
— Естествено. Здравият разум няма нищо общо с чувствата, които изпитвам към теб.
— Господи, не започвай пак.
Той я отмести от пътя си, но Ейми бързо се завъртя и отново застана пред него.
— Не съм свършила, Уорън.
— А аз — да.
— Нали осъзнаваш, че им предостави възможност да убедят баща ми да не ни даде своето съгласие?
— Искаш да кажеш, че от тази вечер все пак е произлязло и нещо хубаво? — беше отговорът му.
— Не се обнадеждавай толкова. Това просто означава, че може да ми се наложи да избягам с теб.
— Недей да затаяваш дъх, Ейми. По-скоро ми кажи какво стана с изпращането ти в провинцията? Мислех, че това те тревожи най-силно.
Най-сетне! Тя не изглеждаше толкова самоуверена.
— Все още има такава опасност, но няма защо да се безпокоиш. Аз чисто и просто ще се върна.
— За да те изпратят отново?
— Вероятно, но пак ще се върна.
— Да се надяваме, че до третия път вече ще съм отплавал.
Ейми поклати глава с възмущение, но тонът й бе мек.
— Знам, че полагаш извънредни усилия, за да ме накараш да ти се разсърдя, и трябва да ти кажа, че се справяш великолепно. За твое щастие, обаче, до сутринта ще съм ти простила.
— Няма да ти върна жеста.
— Тъкмо напротив.
Уорън въздъхна. Сега вече наистина беше разгневен.