— Кога ще го проумееш, Ейми? Би трябвало да ме отблъскваш, а не да ме насърчаваш.
— Къде го пише?
— Прекрасно знаеш, че поведението ти е безсрамно.
— Предполагам. Но не бих се държала така дръзко с никой друг, освен с теб. Не съм ли ти го казвала вече?
Беше му го казвала, но той все още не вярваше. Ами ако не е бременна…
— Надяваш се да ме впримчиш, защото носиш бебе в корема си, нали? Затова толкова упорито искаш да се вмъкнеш в леглото ми.
Мили боже, колко светкавично беше нападнал!
— Защо трябва да имам някакви скрити подбуди? Сигурно си наясно колко си привлекателен. Защо да не мога да те искам просто заради самия теб?
— Ни най-малко не съм привлекателен. — Години наред беше изграждал характер, който да отговаря на тази негова самооценка.
— О, но аз ще поправя това. Ще станеш същинско съкровище — чаровен като Дрю, търпелив като Томас. Не можем да сторим кой знае какво с тази твоя избухливост, освен да направим така, че да няма причини тя да се проявява. Разбираш ли, сега можеш да се мръщиш колкото си искаш — няма никакво значение. Това, което ме интересува, и което очаквам с нетърпение, е човекът, в който ще се превърнеш след като се оженим.
Уорън бе завладян от нейната увереност. Трябваше да се отърси от чувството, че тя би могла наистина да притежава някаква магическа способност да прави такива чудеса.
— Никой не може да бъде такъв оптимист, Ейми.
— Ако можеше да виждаш доброто у хората като мен, нямаше да мислиш така.
Тя се отдръпна, за да му направи път. Този път Уорън не се и опита да каже нещо. Нямаше смисъл — Ейми винаги успяваше да вземе последната дума.
Но не бе направил и три крачки, когато тя извика зад гърба му:
— Дойдох тази вечер само защото знаех, че ти ще бъдеш тук. Недей отново да стоиш надалеч от мен толкова дълго, защото сега, когато вече си сам в „Олбъни“, може просто аз да дойда при теб.
Мисълта за това го ужаси. Ейми и легло под ръка? Първото нещо, което трябваше да направи утре сутринта, бе да си потърси нов хотел.
— Можем вече да си тръгваме, чичо Джеймз — каза Ейми, когато се присъедини към Джеймз в бюфета.
— Благодаря на бога — отвърна той, но веднага попита: — Защо толкова рано?
— Защото Уорън си замина.
Джеймз завъртя очи и отиде да донесе връхните дрехи. Налагаше се да поговори с тази малка немирница и не виждаше защо да не го стори още по пътя към къщи. И нямаше да й позволи отново да го шокира така, че да не може да си отвори устата. От къде ли се бе взела тази нейна дързост?
Децата на стария Еди винаги се бяха държали образцово… Мили боже, дали вината за отклонението на Ейми от доброто възпитание не бе във влиянието, което имаше Джеръми върху нея напоследък? Разбира се, това трябва да е. Двамата прекарваха твърде много време заедно в търсене на забавления и ето че възприемчивото момиче бе усвоило навика на този нехранимайко, сина му, да се държи безобразно.
Джеймз все още беше на това мнение, когато каретата пристигна, затова щом вратата й се затвори след тях, той каза на племенницата си:
— Джеръми ще си понесе последствията за това, ще видиш.
Ейми, разбира се, нямаше никаква представа за какво говори.
— За какво?
— За твоето непристойно поведение пред нас тази вечер.
— Какво общо има той с това?
— Очевидно от него си се научила да се държиш така.
Тя нежно се усмихна на чичо си.
— Глупости. Винаги съм била склонна да говоря това което мисля. Просто досега се въздържах да го правя.
— Трябваше да продължиш да се въздържаш.
— При нормални обстоятелства бих го направила, но така, както стоят нещата с Уорън, се налага да бъда откровена.
— Няма никакви „неща“ с този дръвник. Признай си, че това беше само представление, за да спасиш кожата му поради някаква глупава причина, например защото ти е жал за него. Хайде. Чудесно ще те разбера. Никога по вече няма да отворя и дума за това.
— Не мога да го направя, чичо Джеймз.
— Естествено, че можеш. Опитай — каза той почти отчаяно.
Ейми поклати глава.
— Не знам защо приемаш това толкова навътре. Няма ти да живееш с него.
— Нито пък ти — настоя Джеймз. — Не мога да се сетя за нито един по-неподходящ мъж…
— Напълно е подходящ — прекъсна го тя. — Ти просто не го харесваш.
— Това се разбира от само себе си, но няма нищо общо с проблема. — Време беше да се обърне към фактите. — Освен това той не те иска, скъпа. Чух го със собствените си уши.
— По една случайност знам, че това не е вярно.
Джеймз се надигна, а мускулите му се стегнаха като за бой, макар че виновникът го нямаше.
— Как така знаеш, по дяволите? — попита той.