— Но ти си имал време да я асимилираш…
— И цял живот не би ми стигнал да асимилирам това. Какво, по дяволите, ще кажа на брат си?
— На кой от всичките?
Този преднамерено глуповат въпрос предизвика сърдития му поглед.
— На този, с когото тя обикновено живее. На баща й. Схващаш ли?
Тя не обърна внимание на саркастичния му тон.
— Не виждам каква връзка има това точно сега. Нали казваш, че не я интересува дали ще получи позволението му или не. Въпреки че още не се е стигнало дотам и можем да се надяваме, че това не е нищо повече от временен каприз. Откакто го видяла за пръв път, а? Нищо чудно, че винаги ме караше да говоря за братята си.
— Значи и ти си допринесла за тази бъркотия?
— Съвсем непреднамерено, уверявам те. Наистина нямах представа, Джеймз. И все още ми се струва невероятно. Сладката малка Ейми — да преследва агресивно Уорън?
— Няма нужда да представяш нещата така меко. Тя съвсем истински се опитва да го прелъсти. Призна си го сама, а и по думите на брат ти Ейми му се „хвърляла на врата“ всеки път, щом го зърнела.
— Щом той е невинният наблюдател в цялата работа защо си му толкова сърдит?
— Защото отказвам да повярвам, че не е направил нищо, за да окуражи момичето. Тя е прекалено уверена, че ще успее в това, което си е наумила.
— Оптимизмът на младостта.
— Бих искал да мисля същото, но не мога.
— Значи смяташ, че тя ще … че те ще … че може наистина да…
— Мили боже, Джордж, не го дъвчи толкова — прекъсна я той нетърпеливо.
— Мислиш, че тя ще стигне до леглото му?
— Твърде вероятно. И това, което искам да знам, е дали той ще се ожени за нея, ако отнеме невинността й.
— Като се има предвид, че става дума за Уорън, мисля, че отвращението му към брака е доста сериозен проблем
— Е, виждаш ли?
Джорджина въздъхна.
— Поразена съм, Джеймз. Ако се стигне до там — разбира се, че той ще трябва да се ожени за нея. Аз самата ще се погрижа за това, в случай, че семейството ти не го направи.
— Тя отказва да се омъжи за него, ако той бъде принуден.
— Защо пък не? Аз самата се омъжих за теб по този начин и съм доста доволна от сделката.
— Да, но тя, слава богу, не го иска по този начин. — Той внезапно спря да крачи и се ухили. — Значи, може би това е отговорът. Ние ще избързаме и ще го принудим.
Джорджина се взря в него.
— При положение, че още не е направил нищо?
Джеймз сви рамене, отхвърляйки този аргумент.
— Със сигурност я е компрометирал по някакъв начин. Малко принуда може да свърши работа.
— О, не, недей. Няма пак да биеш брат ми.
— Само малко, Джордж — опита се да я придума той. Ще го преживее.
— Да, и пак ще иска да те окачи на въжето. Забрави това, Джеймз.
— Значи не смяташ, че едно такова разрешение е справедливо?
— Щом наистина не очакваш да доведе до брак — не, не смятам. Мисля, че ще трябва просто да се довериш на Уорън, че ще продължи да устоява на Ейми. Накрая тя ще принудена да се откаже.
— Дума да не става. Тя вече има планове да го последва в Америка, ако се стигне до там.
— Сама? О, господи, това няма да доведе до нищо. Дали ще помогне, ако говоря с нея? В крайна сметка, аз най-добре познавам Уорън.
— Несъмнено, но, както би казала тя, нищо няма да постигнеш.
— Нищо няма да постигнеш, лельо Джордж — каза Ейми на другия ден по време на следобедния чай.
Джорджина се облегна на канапето, върху което я беше сложил Джеймз, преди да излезе и да я остави да изпълни неприятната си задача. Както се има предвид, че по-рано през деня се беше срещала цели четири пъти с Ейми, без да се издава, че е наясно с положението, бе някак си смущаващо да чуе това, когато не беше казала нищо друго, освен: „Ще налееш ли чая?“
— Да не би да четеш мисли?
Ейми се засмя.
— Четене на мисли? Кристални сфери? Вълшебни пръчици? Напоследък май всички ме смятат за магьосница, която прави чудеса, а?
— Моля?
— Не е нужно да чета мисли, за да знам какво е в ума ти, след като още от сутринта ми хвърляш странни погледи; да не споменавам за някои много забавни прояви на разсеяност от твоя страна. И понеже не съм вече дете, мога да се досетя, че чичо Джеймз ти е изпял всичко и сега е твой ред да се заемеш с мен. Не е ли така?
— Съжалявам, Ейми — каза Джорджина, леко изчервена. — Не съм предполагала, че ти хвърлям странни погледи.
— О, няма значение. Разбира се, Бойд беше леко изненадан, когато ти го целуна по носа и му каза: „До утре“.
— Не може да бъде! — изпъшка Джорджина. — Така ли направих?
— Най-забавното беше как той три пъти се опита да ти напомни, че утре ще се намира насред океана, но ти просто не му обърна внимание. На излизане оттук брат ти мърмореше нещо за местния климат, който побърква хората.