— О, спри! — Джорджина не можа да не се разсмее — Измисляш си.
— Честен кръст. Добре, че Уорън не беше тук да го види, защото какъвто си е грижовен, щеше да започне да притеснява и вероятно щеше да ги накара да обърнат корабите обратно, за да проверят дали вината е в климата или в съпруга ти.
На Джорджина вече не й беше толкова забавно.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че познаваш Уорън толкова добре, колкото и аз?
— Съвсем не, но той е напълно предсказуем в положителните си страни, а грижовността, която проявява към теб, е една от тях. Ще ти липсват ли твоите братя? — Два, от трите кораба, с които бяха пристигнали, вече бяха в открито море.
— Разбира се, но очаквам да се върнат още след няколко месеца с управител за лондонската кантора.
— Не успя ли да ги накараш да премислят и да назначат англичанин?
— Не.
— Е, Уорън ще е по-податлив на идеята — просто за да може и той да отплава колкото е възможно по-скоро.
— Той не е човек, който се чувства като затворник на сушата — каза Джорджина.
— Радвам се да го чуя, но аз имах предвид желанието му да избяга от мен, а не да се върне в морето.
Изражението на Джорджина стана твърде сериозно.
— Ейми, не бих искала да те видя наранена.
— Няма. Моята история ще има не по-малко щастлив край от твоята.
— Като се има предвид, че съпругът ми и брат ми са се хванали за гушите, моето не е точно ложе от рози.
— Напротив, просто розите имат и бодли — ухили Ейми. — Самата аз предпочитам нарциси.
— Но ще получиш бурени — предрече Джорджина, без да има намерение отново да разсмива Ейми, но трябваше да изчака за момент, преди да продължи, защото момичето направи точно това. — Казах го съвсем сериозно.
— Знам. — Ейми още се усмихваше. — Но, виж, когато го обработя, той ще стане същинско цвете… дали да не кажа плачеща върба?
Джорджина завъртя очи.
— Ох, май наистина се предава по наследство.
— Просто се опитвам да разведря атмосферата, лельо Джордж. Не бива да се тревожиш за това. Брат ти е голямо момче. Може да се грижи за себе си.
— Много добре знаеш, че ти си тази, за която се тревожа. Ейми, скъпа, познавам брат си. Той няма да се ожени за теб.
— Дори и ако ме обича?
— Е… не… имам предвид… това може да промени нещата, но…
— Не казвай, че няма как да се случи, лельо Джордж — прекъсна я Ейми. — В това отношение наистина притежавам кристална сфера, която казва, че много неща са възможни и едно от тях е Уорън да отключи сърцето си за мен. Разбира се, какъвто си е твърдоглавец, той ще държи на горчивия край на историята. Очаквам го.
— Хм, това поне си го схванала правилно. Краят наистина ще бъде горчив — за теб.
Ейми цъкна с език.
— Какво страшно предсказание. Май имам късмет, че любовта слуша сърцето, а не съветите, пък били те и добронамерени.
— Предлагаш ми да запазя своето мнение за себе си? — наежи се Джорджина.
— Разбира се, че не — бързо я увери Ейми. — Просто исках да изтъкна, че съм достатъчно голяма, за да направя избора си сама. Говорим, в края на краищата, за моя живот и за моето бъдеще. Ако не успея да спечеля мъжа, с когото искам да споделя живота си, защото не съм направила всичко възможно, вината ще е само моя, нали? Виж, аз също бих предпочела да оставя инициативата в неговите ръце и цялото това ухажване да протече по нормалния начин, но и двете с теб знаем, че това е невъзможно с човек като брат ти. Затова го правя по мой си начин и ако не стане — не стане. Поне ще знам, че съм опитала.
— Силни думи — каза предпазливо Джорджина.
Ейми се ухили.
— Положението е плачевно, нали?
— Палавница — ухили й се в отговор Джорджина. — Никога не мога да разбера дали си сериозна или не.
— И брат ти не може. Това го изправя на нокти, уверявам те.
— Добре, отговори ми на следното — защо още не си се отказала? Разбрах, че вече неколкократно те е отблъснал.
Ейми махна с ръка при това напомняне.
— Това нищо не означава.
— Какво те кара да мислиш така?
— Начинът, по който ме целува.
— Целува те? — Джорджина рязко се изправи. — Вероятно нямаш предвид истинска целувка?
— Сто процента истинска.
— Ах, този негодник!
— Той не можа да устои…
— Този мерзавец!
— Аз го съблазних…
— Този мръсник! Той вече те е опозорил, нали, Ейми ’
— Е, ако ще навлизаме в технически подробности…
— Това решава въпроса. Той трябва да се ожени за теб — каза решително Джорджина.
Ейми подскочи напред.
— Почакай, нямах предвид такива технически подробности, въпреки че някои от ситуациите, в които сме попадали, могат да бъдат разбрани достатъчно погрешно, за да доведат до най-отвратителни клюки. Но всички те бяха мое дело.