Обаче Жанг бе загубил вазата и ако Уорън не беше леко пийнал през онази нощ, щеше да забележи, че загубата ни най-малко не бе разтревожила китаеца, защото той нито за миг не се бе усъмнил, че до сутринта ще си върне собствеността, най-вероятно заедно с главата на Уорън. Не беше успял да получи нито едното, нито другото, след като моряците на Уорън и на Клинтън им се бяха притекли на помощ онази нощ на пристана. Но с тази сделка братята Андерсън си бяха спечелили могъщ враг и това сложи преждевременен край на доходната им търговия с Китай.
Уорън и Клинтън, които най-често плаваха по този маршрут, не съжаляваха особено за загубата. Пътуванията продължаваха твърде дълго, откъсвайки двамата брата от дома понякога за години. Уорън не харесваше кой знае колко и търговията с Англия, която щеше да замести плаванията до Китай. Трудно можеше да забрави годините на войната и горчивината, натрупана през тях, нито пък белега на бузата му, нанесен от британска сабя. Но тук беше Джорджина — за съжаление — и след като така или иначе я посещаваха периодично, можеха поне да се възползват от това и да реализират печалба.
Във всички случаи Уорън бе „за“ откриването на кантора в Лондон. Но беше пълна глупост от негова страна да поиска да остане, за да я ръководи. Ето че сега имаше и сериозен враг в Лондон — наред със сватовете му — който би изпитал безкрайно удоволствие да му отсече главата. Проклятие, както би казал зет му.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Ейми направо се побъркваше. Почти седмица бе изминала от последната й среща с Уорън на онзи съдбовен бал. Беше напълно сигурна, че Уорън няма да продължи да я отбягва, но ето че той правеше тъкмо обратното. А и чичо Джеймз не бе отворил нито дума повече за него. Нито пък Джорджина. Двамата съпрузи си гледаха работата и като че ли вече не се интересуваха от решимостта й да спечели Уорън, което безкрайно притесняваше Ейми. Да не би да знаеха нещо, което не й беше известно? Да не би Уорън де е променил плановете си и да е напуснал вече Англия?
Последният тревожен въпрос я отведе право при сестрата на Уорън.
— Къде е той? Обаждал ли се е? Корабът му отплавал ли е?
Джорджина преглеждаше домакинските сметки в своята стая. Вече бе възобновила по-голямата част от заниманията си, което само оставяше на Ейми повече време, за да се тормози.
Леля й остави писалката и се осведоми:
— Предполагам, че имаш предвид Уорън? — Ейми само се намръщи в отговор. — Да, глупав въпрос, нали? Не, Уорън още не е отплавал. Но е твърде зает да наема и да обучава персонал за новата кантора.
Това звучеше логично, напълно логично.
— Просто работи? Нищо друго?
— Ти какво си мислеше?
— Че ме отбягва.
— Съжалявам — каза Джорджина. — Но той вероятно прави и това.
— Обаждал ли ти се е?
— Често ми изпраща бележки.
Джорджина би искала да й каже нещо повече, да й вдъхне някаква надежда, но този неин непрокопсан брат избягваше и нея самата. Тя вече беше съгласна, че Ейми е идеалният избор за Уорън, но май не биваше да го признава пред Джеймз. Реакцията му никак не беше приятна. Всъщност той направо й бе казал, че ако помогне по някакъв начин на Ейми, ще се разведе с нея. Не че Джорджина му повярва и за секунда но разбра, че щом го казва, значи ще й се разсърди много повече, отколкото би желала, ако застанеше срещу него.
Нямаше да прави нищо засега. Ейми трябваше да продължи делото си така, както го бе започнала сама. Но в молитвите си Джорджина бе с нея.
— Къде е кантората на „Скайларк“, между впрочем — внезапно попита Ейми.
— Близо до пристанището, където не е безопасно за теб, така че не си и помисляй за това.
Всъщност Ейми не искаше да се среща с Уорън и обкръжението на неговите служители. Просто й беше любопитно. Но отговорът на Джорджина я върна към спомените…
Джорджина обаче забеляза замисленото й изражение.
— Ти не бива да ходиш там, Ейми — подчерта тя.
— Няма.
— Обещаваш ли?
— Честна дума.
Но Ейми нямаше намерение да обещава да не търси Уорън другаде, а именно — на единственото място където знаеше, че ще го намери. В неговия хотел. Там слава богу, можеше да отиде, без да има от какво да се страхува, за разлика от посещението й в „Адът и хрътката“. Уорън беше отседнал в почтен хотел, в много почтена част на града. Ейми и майка й дори бяха обядвали там, и то неведнъж.