ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Предполагаше се, че Уорън единствен в семейството има избухлив нрав, но до пет часа този следобед, когато чукаше за пореден път на хотелската врата на брат си, Джорджина беше побесняла. Днес вече бе идвала цели два пъти. Три пъти бе ходила в новата кантора. Отиде на два пъти и до „Нерея“, но хората от екипажа му не бяха го виждали. Ходи дори до залата на Найтън, макар че не влезе вътре — това стори Джеймз.
През целия ден Джеймз я придружаваше навсякъде. Просто нямаше начин да го накара да я остави сама. Ейми била член на неговото семейство и той щял да разкъса Уорън парче по парче, след като Джорджина приключела с него. Това бяха единствените му думи — бе твърде разярен, за да говори. Но с положителност не й беше приятно да обикаля с него цял ден, за да търсят брат й и Ейми. И ако и този път стигнеха до задънена улица…
Най-после вратата се отвори. Джорджина направо връхлетя вътре с въпроса:
— Къде, по дяволите, беше, Уорън… и къде е тя? — Огледа стаята и видя, че в нея няма никой друг, освен брат й. Джорджина се насочи право към леглото, за да погледне под него. Това поразвесели Уорън.
— Уверявам те, че тук чистят и под леглото, Джорджи — каза той сухо. — Прозорците също са безупречно чисти, ако би искала да хвърлиш едно око.
Вместо това тя се устреми към гардероба.
— Не се прави на малоумен. — В гардероба имаше само дрехи. Тя се обърна, за да погледне строго брат си.
— Ейми? Спомняш ли си я?
— Не е тук.
— Тогава къде си я сложил?
— Не съм я виждал и правя всичко, на което съм способен, за да продължа да не я виждам — отговори Уорън. После се взря в Джеймз присмехулно. — Какво има, Малори? Не можеш да повярваш на честната ми дума?
Джорджина скочи между тях.
— Не искаш да говориш с него точно сега, Уорън. Не вярвай ми, наистина не искаш.
Май действително беше така. Нещо наистина трябваше да не е наред, щом Джеймз продължаваше да мълчи, и ако това бе свързано с Ейми… Определено започваше да се безпокои.
— Казваш, че Ейми я няма?
— Да, и то вероятно от миналата нощ.
— Защо от миналата нощ? Би могла да е излязла рано тази сутрин, нали?
— Точно така смятах досега — отговори Джорджина въпреки че не беше логично, тъй като тя винаги ми казва къде отива.
— Но ако е излязла, за да се срещне с мен, би ли ти казала? — попита Уорън.
— Не, но все пак би казала нещо. Трябваше да се да сетя по-рано, но бях сигурна, че е тръгнала да те търси в новата кантора и след като не те намерихме там, реших, че сте отишли някъде заедно. Но ако не си я виждал… — Тя се обърна към мъжа си. — Ако е излязла да го търси през нощта, трябва да е отишла в „Олбъни“. Не съм й споменавала, че се е преместил.
Безпокойството на Уорън нарасна.
— Тя не знае номера на стаята ми там, нали?
— Доколкото си спомням, Дрю го спомена онази вечер на масата. Да, тя го знаеше. Защо?
— Защото Жанг Ятсен е в „Олбъни“.
— Кой?
— Бившият собственик на вазата Танг — пояси Уорън.
Очите на Джорджина се разшириха.
— Този, който се е опитал да те убие?
— Да, и не е сам. Довел е цяла малка армия със себе си.
— Мили боже, нали не мислиш, че той е хванал Ейми?
— Той знаеше, че аз съм отседнал там. Трябва да се е скрил в стаята ми и да я е поставил под наблюдение. Единствено по този начин е можел да се надява, че ще ме намери в толкова голям град. Освен това знам, че още е в Лондон. Това правих днес — търсих го и открих с кой кораб е дошъл и че корабът е още тук. Но ако тя е изчезнала от миналата нощ, защо още не са се появили?
— Къде? Тук? Казах ти, че тя не знае къде си отседнал сега и освен това…
— Можела е да ги изпрати при теб. Знае, че ти би могла да ме намериш.
— Ако ме беше оставил да довърша, щях да ти кажа, че тя не би го направила. Тя те обича, Уорън. И като говорим за това…
— Не сега, Джорджи!
— Много добре, но тя няма да насочи никого към теб, ако мисли, че биха ти сторили зло.
— Дори за да спаси собствената си глава?
Тук Джеймз го прекъсна със смразяващо спокоен глас.
— Главата й в опасност ли е?
— Вероятно. Ятсен не се шегува, когато иска нещо. Изобщо не подбира средствата. Исусе Христе, трябваше да се досетя, че няма да мога да избегна това.
— Има и нещо друго, което няма да можеш да избегнеш, ако й се случи нещо — обеща Джеймз.
— Успокой се, Малори. Те искат мен. Ще я пуснат веднага, щом ме заловят.
— Тогава за мен ще е удоволствие да им предоставя тази възможност. Тръгваме ли?
— Ние? Няма защо и ти да се забъркваш в това.