— О, не бих го пропуснал…
— Ако не си обърнал внимание, Джеймз — прекъсна го ядосано Джорджина — разбра се, че вината не е у Уорън. Той не е знаел, че Ейми ще се опита да дойде при него. Така че можеш да се пренастроиш и да му помогнеш, вместо да го обвиняваш.
— Ще си запазя мнението кой е главният виновник за всичко това, Джордж.
— Невъзможен си — озъби му се тя.
— Често ми го казваш — бе всичко, което отговори той.
Уорън, обаче, беше съгласен с Джеймз. Той знаеше, че Ейми би могла да го потърси сама. Беше му го казала и той й бе повярвал. Нали тъкмо заради това, още преди да се сблъска е китаеца, беше решил да се премести в друг хотел? Можеше да предотврати похищението й, ако вместо да се крие от нея, бе наминал един-два пъти през Бъркли Скуеър, просто без да обръща внимание на нейното присъствие. Но не, беше се опасявал, че не би могъл да не й обръща внимание. Проклета плътска страст… но тя нямаше нищо общо със страха, който сега изпитваше за Ейми.
Двадесет минути по-късно Уорън и Джеймз влязоха в „Олбъни“, като оставиха Джорджина да чака в каретата. След още пет минути съобщението за тяхното пристигане доведе Ли Лянг долу във фоайето. Уорън си го спомняше от няколкото свои посещения в двореца на Жанг, който се намираше извън Кантон. Носеха се слухове, че диктаторът говорел перфектно английски, но той не благоволяваше да ги докаже, а използвани вместо това преводачи като Ли Лянг.
Когато стигна до тях, Ли Лянг се поклони официално.
— Очаквахме те, капитане. Би ли ме последвал?
Уорън не помръдна.
— Първо ми кажи това, което искам да чуя.
Ли Лянг не си направи труда да се преструва, че не разбира, а отговори направо:
— С нея не се е случило нищо лошо… все още. Надявахме се, че нейното… изчезване… ще бъде достатъчно за да те доведе тук и ето че сме били прави. — Погледна Джеймз и каза: — Приятелят ти трябва да почака тук.
— Не съм му приятел — отговори Джеймз. — И, мътните да го вземат, няма да чакам където и да било.
— Нима очакваш помощ от човек, който ти е враг? — обърна се Ли към Уорън.
— Той е чичо на момичето.
— А, значи този, който ти е зет?
Ако бяха имали някакви съмнения, че Ейми може да не е при тези хора, то последният въпрос ги беше разсеял.
— Същият. Той е тук, за да я отведе у дома.
— Това, разбира се, ще зависи от твоето съдействие — каза Ли.
— Искаш да кажеш — от прищевките на Жанг, нали? — отговори с горчивина Уорън.
Ли Лянг само се усмихна и тръгна. Уорън скръцна със зъби и го последва. Джеймз пое след него, отбелязвайки:
— Много разговорлив човек, нали?
— Той просто е устата на Жанг. Което ме подсеща да ти предложа да държиш твоята затворена и да ме оставиш аз да се оправям. Познавам тези китайци. В много отношения те още живеят в Средновековието и едно от нещата, които не понасят, е високомерието, а то може да ти бъде бащино име.
— О, и без това възнамерявам да оставя всичко в твоите ръце, старче, стига да успееш да го доведеш до успешен край.
Уорън не отговори нищо. След малко Ли спря пред вратата на бившата му стая. Това трябваше да се очаква. Господи, без да подозира, Ейми бе дошла направо в бърлогата им.
— Бяхте поставили клопка, нали? — каза Уорън, като посочи вратата.
Лянг сви рамене.
— Логично беше. За съжаление, когато получихме достъп до стаята, твоите вещи вече бяха изнесени.
— Ако не друго, поне съм бърз.
— Може би ще ти се прииска да не беше така.
— Ако това е заплаха към момичето, чичо й никак няма да я хареса.
— Ще разбереш, ако се държиш добре.
— Ако не с друго, превъзхождаха го с числеността си — не се знаеше колко пазачи има вътре в стаята. Какво не би дал да спипа Лянг сам някъде, когато всичко това приключеше.
— Някой да ти е казвал, че си едно надуто магаре, Лянг? — попита небрежно Уорън.
— Мисля, че веднъж ти ми го каза, капитане.
— Когато решиш да се доизясним — измърмори Уорън — просто се обади.
Китаецът кимна и се вмъкна в стаята. Джеймз пристъпи напред и се подпря с ръка на стената.
— Беше ли това заплаха срещу Ейми? — поиска да разбере той.
Уорън поклати глава.
— Не. Просто тези типове обичат да издевателстват над чужденците, а Ли Лянг направо обожава това. Но тук аз държа коза, Малори. Те няма да рискуват, преди да узнаят дали ще получат моето съдействие или не.
Вратата отново се отвори и сложи край на разговора им. Един от пазачите ги въведе с официален поклон в стаята и Уорън веднага съзря Ятсен, лениво излегнат на леглото. Вътре нищо не бе променено, с изключение на копринените завивки, които Жанг бе донесъл от личните си покои. Изглеждаше направо гол без вечната лула с опиум в ръката си. Едва ли се чувстваше добре в тази далеч не луксозна обстановка. На Уорън наистина му стана мъчно за него.