— Къде е вазата ми, капитане? — попита веднага Ли Лянг от името на господаря си.
— Къде е момичето?
— Смяташ да се пазариш с мен?
— Безусловно. Така че какво искаш — вазата или живота ми?
Лянг и Ятсен се съвещаваха за кратко на китайски Уорън беше понаучил няколко думи по време на пътуванията си до Кантон, но никоя от тях не му помогна да схване светкавичния им разговор. Разбира се, самия въпрос му гарантираше, че ще го накарат да почака малко за отговора. Жанг обичаше да издевателства над хората дори повече от своя преводач, а и в момента изпитваше много силна неприязън спрямо Уорън.
— Бихме искали и двете, капитане — каза Ли най-накрая.
Уорън се засмя.
— Сигурен съм, че е така, но не е там въпросът.
— Вазата срещу момичето — и ти няма какво повече да предложиш.
— Добра идея, но ви е ясно, че няма да я приема. Можем да се споразумеем само за едно: вие освобождавате момичето, после аз ви водя при вазата, след което си отивам необезпокояван; в противен случай ще строша тази проклета вещ на парчета.
— Ще ти хареса ли да върнем момичето на семейството му на парчета?
Уорън не захапа въдицата, но Джеймз определено го направи. Той пристъпи войнствено напред. Ръката на Уорън се стрелна, за да го спре, но беше твърде късно. Телохранителите на Жанг реагираха мигновено на заплахата от насилие в присъствието на техния господар След секунди Джеймз лежеше на пода, достатъчно зашеметен, че да се остави краката и ръцете му да бъдат вързани и да бъде претърколен настрани. Нямаше нужда от никакви оръжия — такива бяха древните бойни умения, които владееха мъжете от охраната на Жанг.
Уорън добре знаеше, че не бива да се намесва. В противен случай и той щеше да завърши по същия начин, а трябваше поне да изглежда, че все още владее положението. Освен това помощта на Джеймз не му бе нужна. Грубата сила не можеше да свърши работа срещу хора, обучени да убиват само с голи ръце и крака.
Един поглед към зет му показа, че той идва на себе си — значи не беше сериозно наранен. Уорън умираше да узнае как тези азиатци успяваха да го постигнат — да повалят толкова лесно човек с убийствената сила на Джеймз! Разбира се, трябваше да се признае, че го бяха сварили неподготвен. В противен случай той сигурно би причинил значителни щети… преди все пак да бъде повален.
— Много забавно — каза сухо Уорън, като се обърна пак с лице към Жанг и Ли. — Но може ли сега да се върнем към въпроса?
— Разбира се, капитане. — Ли се усмихна. — Разисквахме освобождаването на момичето — цяло — за сметка на вазата. Ни повече, ни по-малко.
— Не се приема. И преди да продължим да си губим времето, трябва да ви уведомя, че момичето не означава нищо за мен, а вазата — още по-малко; просто една красива антика. По-големият ми брат я цени, но аз не се интересувам толкова от нея. Така че всичко се свежда до това кой какво иска по-силно, нали? Причинете зло на момичето и няма да получите това, което искате. Пуснете я и аз ще ви заведа при вазата. Или това, или нищо.
Налагаше се Ли да се посъвещава с Жанг за това. Без да знае, Уорън беше подкрепил признанието на Ейми, че наистина не я иска, което му даваше сериозно предимство в пазарлъка. Обаче Жанг все още искаше отмъщение. И вазата. Но тъй като той никога не беше докрай почтен с чужденците, можеше да отстъпи сега, а да получи всичко, което искаше, по-късно.
— Можеш да живееш, капитане — каза накрая Ли. — Но момичето ще остане при нас като гаранция, че ще изпълниш твоята част от сделката.
— Вазата е в Америка. Не можете да държите момичето под ключ през цялото време, което ще ми трябва за да отида до там и да се върна. Семейството й има такава власт, че ще ви издирят за няколко дни.
— Да не би по погрешка да си разбрал, че възнамеряваме да те оставим сам да тръгнеш за вазата? — поти Ли, очевидно развеселен от идеята. — Не, капитане всички ще пътешестваме с нашия кораб, включително и момичето. Можеш да я върнеш на семейството й след като изпълниш своята част от сделката.
— Вие сте луди, ако си мислите, че ще бъда тикнат в един и същ кораб с тази… тази жена.
— Ако не, тя ще умре. Край на дискусиите. Както и казваш — или това, или нищо.
Уорън скръцна със зъби. Беше изиграл картите си, но докато Ейми бе във властта на Жанг, китаецът все още държеше печелившия коз.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТА
Джорджина започна да се притеснява, когато пред „Олбъни“ запристигаха карета след карета, не много след като Уорън и Джеймз бяха влезли вътре. Това не би предизвикало безпокойството й, ако портиерът не ги насочваше към един мъж, който изглежда беше китаец. Скоро се появиха още китайци и започнаха да товарят каретите със сандъци и багаж. Тяхната припряност стана повод за още по-силно притеснение, или в случая с Джорджина — направо за паника, тъй като през главата й започнаха да преминават най-ужасни предположения. Ейми сигурно не беше тук, никога не е била тук. Уорън се е предал в ръцете на този отмъстителен диктатор за нищо, просто заради безумните изводи на своята сестра. Китайският господар всъщност не иска вазата. Всичко, което иска, е да отмъсти на Уорън, Така че Уорън не е имало за какво да се пазари. А скъпият й съпруг не си е помръднал пръста, за да го спаси. Брат й е бил убит и убийците му се опитваха да избягат от страната.