— Мили боже, не.
— Тогава се радвай, че просто изпратих Албърт да свърши това. Или… да не би да знаеш къде отиват?
— На пристана, но нямам представа на кой пристан. Ще отплават за Америка.
— Всички?
— Включително и Ейми.
— Какво!
— Точно така се чувствам и аз — каза той.
— Но ти защо не се възпротиви?
— Изглеждам ли ти като човек, който не се е възпротивил?
— О, но сигурно Уорън…
— Опита се, Джордж, не мога да не кажа това. Факт е, че той беше дяволски ужасен да бъде затворен на един кораб с момичето. Трябва да призная, че може да съм сгрешил в преценката си за негодника… по този пункт. Той наистина не иска да има нищо общо нея.
— Сигурен ли си?
— Боже Господи, не смей да звучиш разочаровано.
— Ще смея, ако искам — заинати се тя. — Но тяхната история, или липсата на такава, сега не е на дневен ред. Предполагам, че ще отплават за Бриджпорт, където е вазата. Тези хора ще ги пуснат ли, щом си я получат?
— Така се спазариха.
Джорджина се намръщи.
— Имаше ли едно „но“ накрая или така ми се е сторило?
— Слухът ти наистина се е подобрил забележително, Джордж.
Сарказмът бе свързан с предишната му забележка че е чула тропането от улицата. Джорджина се намръщи още повече.
— Няма да избягаш от този въпрос, Джеймз Малори.
Той въздъхна и се изправи, щом падна и последното въже.
— Споразумяха се за това.
— Че Уорън и Ейми ще бъдат освободени, след как вазата бъде предадена?
— Да.
— Но?
— Съмнявам се, че китайският господар възнамерява да спази споразумението. Твърде упорито се опитваше да получи вазата в замяна само на Ейми. Това което иска, е вазата плюс кръвно отмъщение.
— Е, не може да получи и двете.
Джеймз вдигна вежди пред нейната твърда непоколебимост.
— Той със сигурност ще бъде съкрушен да научи, че няма да му го позволиш, скъпа.
— Проклето да е изкривеното ти чувство за хумор. Аз наистина го мисля.
Той я прегърна, за да я изведе от стаята.
— Знам, че го мислиш. А брат ти вероятно е стигнал до същия извод като мен. Той ще има време да намери начин да защити и себе си, и Ейми.
— Защо все още долавям съмнение в тона ти?
— Защото, мътните да го вземат, му нямам вяра, че ще го направи както трябва. Може да оплеска каквото си иска, щом се касае до него самия, но не и когато е замесена Ейми.
— Уорън е далеч по-способен, отколкото ти си мислиш.
— Няма нужда да се обиждаш, Джордж. Не обвинявам теб, че си от семейството на…
— Не го казвай — предупреди го тя рязко. — Не съм в настроение за обичайното ти пренебрежително отношение спрямо моето семейство. Просто ми кажи какво смяташ да правиш.
— Да не им позволя да заминат, разбира се.
По-лесно беше да се каже, отколкото да се направи, както разбраха, когато Албърт се върна, за да ги откара до пристанището. Мястото на кея, което той им посочи, беше съвсем празно. Джеймз не прие добре това ново развитие на нещата.
След като спря да ругае, той каза със съжаление:
— Защо сега нямам кораб на разположение? Трябваше да задържа „Дева Ан“ за такива непредвидени случаи.
Джорджина не очакваше това.
— Искаш да кажеш, че би тръгнал след тях?
— Все още имам такова намерение, но ще ми е нужен дяволски късмет, за да успея да намеря капитан, да не говорим за такъв, който да иска да отплава незабавно. При това той трябва да знае къде да открие екипажа си, да има достатъчно провизии под ръка… — Той избълва поредната порция отбрани ругатни. — Ще е чудо, ако мога да намеря кораб, готов да отплава утре сутринта.
Джорджина се поколеба само за миг, преди да спомене:
— Тук е „Нерея“, корабът на Уорън. Екипажът ще тръгне с теб, ако им кажа какво се е случило, но се съмнявам, че всички ще са на борда. — А още по-силно се съмняваше дали Уорън би одобрил факта, че е предала собствения му кораб в ръцете на най-злия му неприятел.
Но Джеймз определено се оживи.
— Ако ръководи добре кораба си, ще има някой под ръка, който ще знае къде се намира екипажът.
— Всъщност, всички кораби на „Скайларк“ водят бордови дневник, който съдържа точно такава информация.
— Тогава остават само провизиите. За бога, Джордж, мисля, че ти стори чудото. Едва ли ще мога да напусна пристанището преди сутринта, но изляза ли в открито море, ще мога да наваксам този половин ден достатъчно бързо.
— Няма да нападнеш кораба им, нали?
— След като Ейми е на борда? — възкликна той, а този отговор беше достатъчен.
— Значи ще трябва да ги следваш чак до Бриджпорт?
— Именно, Джордж. При подходящо време, при малко умели маневри, ще мога да плавам с „Нерея“ точно зад тях и да им попреча да напуснат пристанището, докато не се съгласят с моите условия.