Той се подсмихна и поклати глава.
— Ти смешен,лейди. Ти чу той не иска говори с тебе. Заповядано да го прави щастлив, а да види тебе няма направи него щастлив, мисли Тайши.
— Значи неговото щастие има предимство пред моето, така ли? — Раздразнението й определено растеше. — Сигурно защото е единственият, който знае къде е тази проклета ваза. Чувал ли си за вазата?
— Всички знае за ваза, миси. Принадлежи на Императора, не на господаря Ятсен. Господар Ятсен в страхотна беда, ако не я върне.
Ейми се чудеше дали Уорън знае това, но нямаше как да го попита, щом отказваше да говори с нея.
— Предполагам, на никого не му е хрумвало, че Уорън е много несговорчив човек и че сега е сговорчив само заради мен. Е, какво мислиш, че ще стане, ако ме няма? Колко сговорчив би бил тогава, според теб?
— Къде ще отиваш, миси?
— Ще измисля нещо — каза тя нетърпеливо и като видя, че той ни най-малко не е впечатлен от възможностите й, добави: — В момента това няма значение. Но що се отнася до отказа му да ме види, трябва да знаеш, че капитанът просто е твърдоглав. Имахме малка кавга, това е всичко — излъга нагло тя, тъй като нищо друго нямаше да свърши работа. — Сигурна съм, че знаеш как е. Той мисли, че няма да му простя и затова не иска да ме вижда. Но аз вече съм му простила. Просто ми трябва възможност да го убедя в това, но как бих могла, щом не ми разрешавате да го видя?
Той отново поклати глава, за да покаже, че не й вярва. Е, все пак опитът не беше лош и може би ако се придържаше към тази история, щеше в края на краищата да го убеди. Междувременно беше твърде разстроена от неуспеха, за да продължи да се държи мило с дребосъка.
— След като си толкова много услужлив, Тайши — каза тя саркастично — имам нужда и да си сменя дрехите, а и една четка за коса ще ми е дойде добре. И малко вода за миене, за бога. След като си натоварен да се грижиш за нас, трябва да започнеш да си вършиш работата по-добре. Аз съм заложник, а не затворник и настоявам за малко свеж въздух от време на време. Ще се погрижиш за това, нали?
— Това ще бъде позволено, миси, ще може да ги имаш.
Усети накърненото достойнство в тона му. Значи към неприятните емоции, с които трябваше да се справя, сега се прибавяше и вина. Но Ейми не се извини. Нали в крайна сметка тя беше засегнатата страна, нея държаха затворена против волята й, нея бяха отвели от дома й и я водеха бог знае къде? Къде ли беше скрита тази ваза все пак? В Америка? Хм, Ейми бе казала, че ще иде там, ако това е нужно за спечелването на Уорън,но не беше предполагала, че наистина ще се наложи.
Часовете се нижеха с нарастващо чувство за безсилие у Ейми, което до вечерта пак се превърна в униние Тя отново притисна ухо до преградата, но не можа да чуе нищо, може би защото в този миг Уорън също беше притиснал ухо от другата страна, а дишането и на двамата бе недоловимо. Накрая Ейми не издържа и тихо произнесе: „Уорън“.
Той чу. Челото му се удари в преградата. Стисни зъби. Не можеше да отговори. Това би поставило началото на нещо, което нямаше да е в състояние да спре. Тя ще иска да говори с него всеки ден. Не след дълго пак ще се върне към сексуалните си подмятания или нещо още по-лошо, щом стената скриваше срама й, да това щеше да го побърка.
Но не можеше да понесе тази жаловита нотка в гласа й.
— Ейми — отговори той накрая.
Тя вече се беше отдалечила от преградата, така че не го чу.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
Две дълги, мъчителни за Ейми седмици изминаха, без Уорън нито да пожелае да разговаря с нея през преградата, разделяща техните каюти, нито да се съгласи да я види, макар и само за няколко минути. Бяха й дали чифт дрехи, за да смени роклята си — черна туника, която се загръщаше отпред, и панталони, досущ като тези на Тайши, които просто й залепнаха, очертавайки всяка извивка на тялото й. Уви, само Тайши я виждаше облечена в тях, а той не се интересуваше от нея по този начин, така че бе без значение. Дадоха й още и гребен, но понеже нямаше огледало, тя скоро престана да се занимава с косата си и я носеше разпусната или най-много завързана с панделка.
Миналата седмица бяха донесли на Ейми две кофи вода в повече, за да се изкъпе и да изпере дрехите си. Днес отново бе ден за баня. Освен това през ден я извеждаха на палубата за не по-дълго от един час. При тези разходки тя обличаше своята семпла рокля и закопчаваше жакета си плътно догоре. Но никой не й обръщаше кой знае какво внимание. Половината от екипажа се състоеше от китайци и Ейми бе установила, че те я намират за грозна заради кръглите й очи, макар да се възхищаваха от нейната гъста и дълга черна коса. Останалите от екипажа, включително капитанът, бяха португалци и не знаеха и дума английски.