По оживлението, обхванало екипажа, Ейми разбра, че бурята не просто е затихнала, а наистина е отминала. Но не се отдели от Уорън, дори когато той самият й предложи да го направи.
Вместо това вдигна поглед към него и каза:
— Ще остана тук, ако не възразяваш.
Той не възрази. Откакто времето се беше прояснило достатъчно, за да може да вижда палубата, Уорън непрестанно се взираше в онази част от парапета, към която рано беше се прилепила Ейми и която сега напълно липсваше. Тя не знаеше колко близо е била до смъртта, нито пък той щеше да й го каже. Но от сега нататък просто нямаше да я изпуска от очи.
Мина още един час, преди да се намери кой да го смени. Оказа се, че готвачът е единственият член на екипажа, които има известен опит като кормчия. Китайците не умееха да правят нищо друго, освен да изпълняват определени задачи на борда, защото всички до един бяха част от домакинството на Ятсен, а не моряци. Португалският капитан, когото господарят бе наел за плаването заедно кораба му, все още не се беше оправил, макар че животът му, изглежда, не бе в сериозна опасност и се надяваха, че до следващия ден ще се върне на щурвала.
Всичко това бе съобщено на Уорън от много признателния Тайши. Уорън само отбеляза:
— Жалко, че Жанг не е бил пометен зад борда заедно с боцмана.
Тайши не отговори нищо на тези думи, а просто каза
— Донесе храна тутакси, и одеяла, много одеяла, и гореща вода, веднага щом пещи работят отново.
И хукна да изпълнява обещаното. Уорън не тръгна веднага към каютата си, тъй като Ейми все още го беше прегърнала, въпреки че вече не го стискаше толкова здраво.
— Не си заспала, нали? — попита я той, навеждайки глава към нея.
— Не още, но скоро ще го направя.
Той се усмихна.
— А сега би ли ми казала какво те доведе тук, навън?
Тя се смути за миг, преди да отговори:
— Просто имах чувството, че ако не те държа под око, ще се случи нещо ужасно.
— Предполагам смяташ, че би могла да направиш нещо, за да предотвратиш ужасното?
— Но нали направих? — каза Ейми с тон, който показваше, че той трябва сам да го е проумял. — Благодарение на моето присъствие наистина нищо лошо не се случи.
Уорън поклати глава пред това нелогично разсъждение.
— Ще се наложи да ме пуснеш, ако ще се връщаме в каютата.
— Щом трябва. — Тя въздъхна и бавно се отдръпна. Погледна надолу и добави: — Сигурно токата на твоя колан се е отпечатала върху корема ми.
Наистина беше, а и зърната на гърдите й, и всяка линия на нейното тяло се виждаха съвсем ясно. Въпреки че косата й започваше да изсъхва от бриза, ризата все още бе мокра и залепнала за тялото й.
— Нещо друго? — Ето че отново започваше да се заяжда с нея.
— Е, щом спомена за това…
Уорън отметна глава и се засмя. Тя беше непоправима, безстрашна, неукротима палавница. Току-що бе преминала през адско премеждие, което лесно би могло да има и много трагичен край за двама им, все още бяха мокри до кости, а Ейми вече гледаше напред.
Тя го прегърна през кръста, за да тръгне с него към каютата. Но Уорън внезапно изохка и Ейми завъртя глава, за да види какво е направила. Очевидно не беше направила добре. Стомахът й се преобърна, като си представи болката, която е понасял през цялото това време, без да каже и дума.
— Какви са щетите? — попита той, досещайки се какво може да е видяла.
Тя помълча, докато дойде на себе си, обърна се и каза с равен глас:
— Около пет кървящи рани и няколко по-малки охлузвания. Бих казала, че няколко дни ще ти е много по-удобно да спиш по корем, но мисля, че мога да се справя с това.
Уорън беше малко разочарован, че тя не изглежда твърде обезпокоена за него.
— Какво общо имаш ти с това? А и не обичам да спя по корем.
— Ще ти хареса, щом ще съм под тебе. — Нима бе забравил да спомене ненаситна?
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
Времето се задържа меко и спокойно през остатъка от пътуването, но колкото повече приближаваха източния бряг на Америка, толкова по-неспокоен ставаше Уорън. Още не беше измислил достатъчно добър план как да върне вазата, без да бъде екзекутиран в момента, в който го направи.
Имаше много варианти, които можеха да му свършат добра работа, но всички зависеха единствено от това каква ситуация щяха да заварят, когато пристигнеха в Брижпорт: дали някой от братята му щеше още да е там, дали на пристана щеше да има кораби на „Скайларк“; дали вазата още се пазеше от Йън Макдонъл, или Мак, както знаеха всички, или Клинтън я е преместил другаде след пристигането си от Англия преди няколко седмици.
Последното бе малко вероятно, и все пак… Щеше да е дяволски лош късмет, ако след всичко това Уорън не успееше да открие проклетата вещ. Жанг, съвсем естествено, нямаше да приеме такова извинение, и тогава какво?