От друга страна, Ейми бе напълно уверена, че Уорън ще спаси и двамата. По тази причина тя не изпитваше никаква тревога и това почти го вбесяваше.
Освен това изпадаше в недоумение всеки път, кога мислеше за Ейми. Нямаше представа какво ще прави с нея… ако изобщо се измъкнеха живи, за да има възможност да направи нещо. Тя се държеше така, сякаш малката им авантюра нямаше да приключи с пристигането им на брега; а всъщност бе точно обратното. И щеше да му се наложи отново да се крие далеч от нея, много далеч. Защото макар да бе имал възможност да се пресити от нейните прелести, като се замислеше, той все пак не би бил в състояние да й устои.
И преди бе смятал, че е трудно да се съпротивлява срещу нея, но тогава беше нищо в сравнение със сега, когато със сигурност знаеше колко неповторимо, колко прекрасно е да я люби. А дори не беше сигурен защо правенето на любов с Ейми не можеше да се сравни с нищо, което бе преживял преди.
Разбира се, самата тя беше неповторима. Не можеше да отрече, че никога не е познавал жена като нея. Тя бе всичко, което може да желае един мъж, ако иска съпруга. Но Уорън все пак не искаше.
Безпокоеше го и фактът, че му бяха позволили да бъде с нея. Един ден по време на уроците, както Уорън още настояваше да ги наричат, въпреки че Тайши не знаеше как се преподава и просто показваше уменията си, което не бе най-лесният начин да се усвоят такива сложни движения, той попита Тайши защо Жанг е дал съгласието си Ейми да остане при него.
— Казал на моя господар, че ти не понася малка миси, че ти страхотно бесен, дето тя е в съседна каюта, където можеш да я чуваш. Така че той казал да я заключи при теб. — После добави строго: — Ще свърши работа, капитане, ако ти не изглежда толкоз доволен от ново положение.
Уорън не беше очаквал такава помощ от дребосъка и изрази благодарността си, като предложи на Тайши:
— Ако някога ти писне да работиш за този тиранин, обади ми се и аз ще ти дам работа.
— Обличай се — каза Уорън, като разтърси Ейми, за да я събуди. — Жанг се е разбързал да свърши всичко още през нощта. Вероятно смята, че колкото по-малко хора забележат присъствието му, толкова по-лесно ще му бъде да се измъкне веднага, щом получи това, което иска.
— Предполагам това означава, че сме пристигнали в Бриджпорт? — отговори сънено Ейми.
— Най-после.
— Но как са намерили града без твоя помощ? — попита тя.
— Не съм ли ти споменал, че те са идвали тук миналия месец?
Ейми присви очи.
— Със сигурност не си.
Уорън вдигна рамене.
— Тайши ми каза. Жанг знаеше откъде съм. Знаеше и за флотилията „Скайларк“. Това е била единствената нишка, по която е можел да ме открие, така че първото място, където е потърсил, е било точно тук.
— Мислиш ли, че е останало нещо от къщата ти?
Сухият й тон го накара да се ухили.
— Имаш предвид след като те са я претършували? Виж, неговите хора са по-добросъвестни, отколкото си мислиш, а и вазата, разбира се, не беше оставена в къщи. А той е открил, че съм отплавал за Англия. Ето защо се и яви там.
— А къде е тази ваза?
— Дадохме я на един стар семеен приятел, за да я пази.
След като любопитството й бе задоволено, Ейми започна да се облича. Имаше само още един въпрос, който тя смяташе за твърде уместен:
— Какъв е планът ти?
— За начало — малко театър от твоя страна.
— Звучи интересно.
— Надявам се, че все още ще мислиш така, когато чуеш за какво става въпрос. Искам да настояваш да ти разрешат да дойдеш с мен.
— И без друго щях да го направя.
— Но аз ще настоявам да останеш тук…
— Не си го и помисляй, Уорън…
— Изслушай ме, по дяволите. Жанг просто обича да прави това, което аз не искам. Ето защо той трябва да са помисли, че не желая ти да идваш и да ми пречиш. И независимо какво казвам аз, ти трябва да се бориш с нокти и зъби да дойдеш с мен. Сега побързай. Съмнявам се, че имаме много време.
— Не каза какво ще се случи, ако малкият ни театър не успее.
— Ако се стигне дотам, ще трябва неохотно да се съглася с присъствието ти, но не мисля, че това ще е необходимо. Ако Жанг остане верен на принципите си, ще настоява да ме придружиш.
— После какво?
— После… още не знам.
Очакваше Ейми да се разстрои, но тя просто се усмихна и каза:
— Не се тревожи за това. Все нещо ще ти хрумне.
Минаха още само няколко минути, преди Тайши да се появи на вратата, най-после със сериозно изражение на лицето. Точно зад него стоеше Ли Лянг. Когато излязоха от каютата, видяха, че Жанг беше благоволил да напусне разкошните си покои, за да ги изпрати. Разбира се, той без съмнение вярваше, че това е последният път, когато вижда Уорън и искаше лично да се наслади на отмъщението, което му бе подготвил.