Уорън й хвърли възмутен поглед, задето бе провалила неговото отмъщение, колкото и кратко да продължеше то. Обаче Ли взе думите й присърце и даде знак, че могат да тръгват.
Сега най-важно от всичко бе да се печели време, и тъй като по прекия път до къщата на Йън Макдонъл се стигаше за по-малко от двадесет минути, Уорън ги преведе през лабиринт от странични улички и задни дворове. Това отне още десет минути. Така на Ли и хората му щеше да е необходим още половин час, за да се върнат до пристанището, а може би дори повече, защото щеше да им бъде трудно да намерят обратния път без помощта на Уорън и лесно биха могли да се объркат, особено ако Ли ги пришпореше да бягат, за да успеят да вдигнат платна преди да е настъпил определеният за атаката час.
Домът на Мак не бе толкова далеч от къщата на Уорън. Ако Ейми не беше с него, самият той би опитал да побегне и да задържи придружителите си на брега докато Жанг експлодира във въздуха. Тази идея определено си струваше, като се имаха предвид намеренията Жанг на спрямо Уорън. Но когато ставаше въпрос за живота на Ейми, Уорън за нищо на света не можеше да поеме такъв риск.
Стана така, че се наложи да тропат още цели пет минути по входната врата на Мак, преди шотландецът да се надигне от леглото, за да отвори.
— Не знаете ли кое време е? — бяха недоволните думи, с които ги посрещна, преди дори да забележи кой е обезпокоил съня му.
— Напълно сме наясно, Мак.
— Ти ли си това, Уорън?
— Да, ще ти обясня по-късно. Точно сега малко бързаме, така че би ли ми донесъл онази ваза Танг?
Мак погледна към Ейми, която стоеше до него, после към китайците, които стояха зад него.
— Оставих я на съхранение в банката. Сметнах, че там ще е по-сигурно.
Уорън се ухили.
— Страхувах се, че може да си го направил…, но виждам, че не си. Всичко е наред, Мак. Донеси ми я.
— Сигурен ли си, че искаш да направя това, момко?
— Да. Проклетата вехтория причини повече неприятности, отколкото си заслужава. Изпращам я обратно на пълноправния й собственик. Няма време, Мак. Побързай.
Мак кимна и тръгна надолу по коридора, а Уорън и останалите останаха да го чакат в антрето. Всички врати на около бяха затворени. Мак беше оставил само една свещ, но и тя бе достатъчна да се види, че Ли е обхванат от колебание.
Уорън разбра, че не всичко е приключило. Ли беше получил изрична заповед да извърши две убийства, а китайците бяха фанатици на тема изпълнение на заповед! Той отчаяно се опитваше да измисли начин да го направи, и заедно с това да спаси господаря си от смърт.
— Няма как да стане — подхвърли небрежно Уорън и привлече свирепия поглед на китаеца към себе си. — Няма да успееш да се върнеш навреме. Наистина ли смяташ, че Жанг иска да умре заради някакво си дребно отмъщение… когато вазата е най-важното нещо в случая?
Ли не отговори. В този момент Мак се върна с вазата. Ли се протегна към нея, но шотландецът я вдигна високо, за да не може той да я стигне, и я подаде на Уорън
Ейми се приближи, за да види по-добре антиката, станала причина да преплава през морето — пътуване, за което тя не можеше да съжалява, въпреки напрежението, което се усещаше в стаята, и въпреки че знаеше, че тя и Уорън още не са се измъкнали от опасността. Порцелановата ваза бе изключително произведение на изкуството. Беше невероятно фина, почти прозрачна. Върху белия фон имаше гравирана със злато сцена от китайската митология, изпипана до най-малките детайли. Сигурно струваше цяло състояние. Но в момента това състояние бе техният живот.
Уорън си мислеше за същото. Изведнъж си припомни какво беше направила с тази ваза Джорджина при завръщането си от Англия, завъртя бавно скъпоценната вещ в ръцете си, погледна към Лянг и каза с убийствено сериозен тон:
— Би било жалко, ако внезапно я изтърва, нали?
Китаецът силно пребледня.
— Ще умреш моментално — обеща той.
— Без друго планът беше такъв, нали? — отговори Уорън и после, без да се обръща към Ейми, й нареди: — Ейми, влез в стаята ей-там, зад гърба на Мак, и се заключи вътре. Тръгвай! — На Лянг, който понечи да я спре, каза: — Забрави за нея. Тя никога не е имала нищо общо с всичко това. Просто сестра ми много я обича. Ще получиш вазата, но на пристанището ще се върнем без момичето.
Така и стана. А Ейми се озова в някакъв килер, който нямаше ключалка на вратата; вътре нямаше и нищо, от което да се направи барикада. Беше сигурна, че Уорън е знаел това и е блъфирал, само за да я отстрани от пътя си. И беше бясна, че я бе подмамил да изпълни тази заповед, без първо да помисли.