— Уорън?
Той просто извърна глава, за да я погледне.
— Какво правиш тук?
— Търся те.
— Вече ме намери, така че се връщай обратно в леглото. Всичко свърши, Ейми.
— Неприятностите — да, но не и това между нас.
— Напротив, то също.
— Не е възможно да мислиш така.
Уорън скочи от стола и се обърна към нея. Не се олюля. От бутилката не липсваше кой знае колко — беше твърде погълнат от мисли, за да пие.
— По дяволите! — почти изкрещя той. — Кога ще спреш да се надяваш на нещо, което няма да стане?
Ейми настръхна при тази неочаквана нападка.
— Ако имаш предвид брака, мога да живея и без него, ако ти можеш.
— Сигурно можеш — присмя й се Уорън. — А също и проклетото ти семейство.
Беше прав, разбира се. Нямаше да й се размине безнаказано да живее в грях с него.
— Тогава ще продължим да бъдем любовници — предложи тя, въпреки че в момента на самата нея й бе трудно да го приеме. — Не е необходимо някой да знае.
— Искам поне веднъж да чуеш това, което ти казвам, Ейми — каза той бавно, натъртено. — Ти ми омръзна. Нямам повече нужда от онова, което можеш да предложиш.
Беше преднамерено жесток, както хиляди пъти досега. Само че този път това я разяри и, като се сети какво й беше казал веднъж Джеръми, Ейми реши да му отмъсти.
— Наистина ли — каза тя, развърза халата, с който бе облечена и го остави да падне на земята. Със задоволство чу как Уорън рязко си пое дъх. — Тогава хвърли един последен поглед, Уорън Андерсън, за да запомниш добре от какво си се отказал.
Тя, разбира се, беше съвсем гола. И той беше съвсем смазан от това. Направи крачка към нея, по-точно — залитна, и падна на колене пред нея. Ръцете му обвиха бедрата й, лицето му се притисна към корема й. От гърдите му се изтръгна дълбок, прочувствен стон.
Ейми бързо забрави за отмъщението. Уорън бързо забрави непоколебимостта си. Остана само огънят, който се разпалваше всеки път, когато се докосваха. Терзанията можеха да почакат до утре.
И двамата щяха да имат такива, и то, за съжаление, не по причините, които биха могли да очакват.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
— Изглежда, че идваме твърде късно — забеляза Кони.
— Добре де, не гледай към мен — каза Антъни. — Не аз вкарах кораба в бурята, която ни завлече почти до Гренландия. Тази чест се пада на скъпия ми брат.
— Най-добре забрави за това, малкия. Твоят скъп брат се кани да нанесе тежка телесна повреда.
Не беше точно така, но поне приблизително отговаряше на истината. Джеймз стоеше от другата страна на леглото, загледан към спящата двойка, и дяволски много му се искаше бурята да не се бе изпречвала между него и жертвата му. Бяха му необходими цели две седмици, за да стопи преднината им само до осем часа, но все пак корабът му бе успял да акостира едва на сутринта, когато от другия кораб нямаше и следа. Толкова за плановете му да притисне до стената хитрите китайски копелета.
Не беше и допускал, че „Нерея“ може да пристигне пръв. Но правилно бе предположил, че Уорън е съумял да се справи успешно с китайците и че сега може да бъде намерен у дома си. Двамата братя веднага се бяха отправили натам заедно с Кони, защото докато не се уверяха, че Ейми е добре, безпокойството им нямаше да се уталожи. Икономката на семейство Андерсън ги бе уверила, че всичко е наред и им бе казала, че капитанът и гостенката му все още спят.
После беше излязла, за да им приготви закуска. Те се бяха качили право горе, за да намерят липсващата двойка. Не бяха подозирали, че ще ги открият заедно.
Сега Джеймз беше обезумял от ярост, но добре съзнаваше, че не може току-така да убие човека, задето е отнел невинността на Ейми, когато самият той бе сторил същото с Джорджина, собствената сестра на Уорън, и дори бе сключил сделка за нея и за детето, което тя носеше. Това, което го вбесяваше непоносимо, бе фактът, че нямаше никакъв избор. Негодникът трябваше да бъде приет в семейството, и то не просто като шурей, с когото човек можеше да не се съобразява и да пренебрегва, ако се наложи, а като племенник на Джеймз по брак. Негов племенник! Черно проклятие!
— Предполагам, можем благородно да сметнем, че са се оженили — каза Антъни, но предложението му получи два бързи, възмутени погледа. — Добре де, не е кой знае колко невероятно.
Кони отстъпи назад, за да се махне от пътя му, преди да каже:
— Защо не попитате него?
— Нямам нищо против.
Но Антъни, който беше най-близо до Уорън, съвсем не се отнесе нежно с него. Той се наведе и небрежно го удари с опакото на ръката си, за да привлече вниманието му. И постигна успех доста бързо. Подпомогнат по този начин, Уорън се събуди и неуверено се надигна.