Антъни се бе отдръпнал настрана, но все пак Уорън съзря тъкмо него.
— Ти откъде се взе, по дяволите?
— Имам по-добър въпрос за теб, старче — отговори Антъни. — Женени ли сте?
— Що за въпрос, по дяволите…
— Уместен… при тези обстоятелства. А, виждам — сега си спомняш, че не спиш сам. И така?
— Не съм се оженил за нея — процеди Уорън.
Антъни цъкна с език.
— Трябваше да излъжеш, янки, или поне да добавиш „все още“ към това изявление. Дяволски глупаво от твоя страна да не се досетиш.
— Някой да ти е казвал, че той е умен?
Уорън се извъртя и съзря Кони в долната част на леглото, после и зет си, от когото бяха долетели последните думи.
— Господи — възкликна той и стовари глава обратно върху възглавницата. — Кажи ми, че сънувам.
Ейми беше тази, която му отговори. Рамото на Уорън бе закачило нейното и това най-накрая беше разбудило и нея.
— Какво…
— Имаме компания, Ейми — прекъсна я Уорън. В гласа му се процеждаше неприязън.
— Стига глу… — Но спря, защото забеляза чичо си Тони, изправен до леглото, и като разтвори широко очи, довърши с ужасен тон: — Прав си.
— Радвам се да видя, че си здрава и читава, котенце — каза Антъни, но веднага добави: — Поне в по-голямата си част.
Ейми изсумтя и зарови лице в рамото на Уорън. Но кошмарът ставаше все по-страшен.
— Няма нужда от това, скъпо момиче — обади се Джеймз иззад гърба й. — Знаем кой е виновен за всичко.
— Това е сън — увери тя Уорън. — Щом се събудим, и ще изчезнат.
Той просто въздъхна.
— Бих искал поне веднъж да спреш да се заблуждаваш, Ейми.
— О, колко мило. — Тя се надигна, за да го погледне. — Просто чудесно. И не мисли, че не си спомням как се опита да ме отблъснеш снощи. Всичко свърши, така ли? Кой кого заблуждава?
— Доста умело се опитва да поеме вината върху себе си, нали?
— Нещо, което ми напомня Реджън и склонността й да обръща всяка дребна ситуация в своя полза — отбеляза Кони.
— И имат един и същ отвратителен вкус по отношение на мъжете, за нещастие — довърши Джеймз.
— Много забавно, джентълмени — каза Уорън. — Но заради честта на дамата, защо, по дяволите, не излезете оттук, така че да можем да се облечем, преди да продължим разговора?
— Няма да се измъкнеш през прозореца, нали? — попита пръв Антъни.
— От втория етаж? — отвърна Уорън. — Да не мислиш, че искам да си счупя врата?
— Хайде, янки — присмя се Антъни. — Последната ни грижа в момента е твоят врат.
— Достатъчно, Тони — каза Джеймз. После се обърна към Уорън и заяви многозначително: — Доколкото си спомням, кабинетът беше предпочитаната стая за подобни разисквания. Не се бави.
Уорън скочи от леглото в секундата, в която вратата се затвори и започна да навлича дрехите си. Ейми се изправи по-бавно, като държеше чаршафа пред гърдите си. Бузите й още руменееха. Струваше й се, че никога няма да престанат.
Не би могла да се чувства по-унизена, дори ако я бяха открили собствените й родители. Да говори за прелъстяване на мъж беше едно, но да бъде заварена, докато го прави — съвсем друго. Не искаше никога повече да поглежда чичовците си. Но нямаше избор.
— Ако не бях сигурен в обратното, бих си помислил, че си го планирала — каза Уорън, докато обличаше сакото си.
Жестокият му тон я огорчи. Не би могла да се справи с неговите нападки точно сега, наистина не би могла.
— Не съм те насилвала да се любиш с мен тази нощ — изтъкна тя.
— Нима?
Обвинението я засегна дълбоко, но стори и нещо повече — накара я да се види през неговите очи. Той бе абсолютно прав. Беше си спомнила съвета на Джеръми и го бе приложила спрямо Уорън. Беше се държала като пълна егоистка още от самото начало. Никога не се беше съобразявала с настоящите му чувства, а само с тези, които бе сигурна, че ще се появят по-късно. Но да бъдеш сигурен в нещо още не означава, че то е вярно, независимо от безпогрешността на здравите й инстинкти. Била е несправедлива.
Вдигна поглед, за да му каже, че ужасно съжалява, че повече никога няма да го насилва, но той вече беше излязъл от стаята.
— Значи тук те натупаха? — обърна се Антъни към брат си, когато влязоха в просторния кабинет на долния етаж. — Е, наистина, има достатъчно място за това.
— Млъквай, Тони.
Но Антъни никога не приемаше чужди съвети, освен ако не му изнасяше. Затова продължи в същия дух:
— Трябва докато сме тук да ми покажеш и прословутото мазе, за да мога един ден да разкажа на Джак цялата история. Убеден съм, че тя ще бъде очарована да чуе как нейният вуйчо за малко не е обесил баща й.
Джеймз пристъпи напред. Кони скочи между него и Антъни. А Уорън, който тъкмо влизаше, попита: