— Сам я направих — рече Корт. — Ако искате, задръжте я.
Уорд дишаше тежко, сякаш готов да се разплаче. Той попита:
— За Карин ли работите?
— Не работя за никого — отвърна Корт. — Необходим ми е достъп до симулатора на 959–600. Всичко на всичко за трийсет-четирийсет минути. Искам да ми покажете някои неща. Четирийсет и осем часа по-късно ще получите негативите.
— Симулаторът ли? — попита Уорд, сякаш искаше да каже „Това ли е всичко?“.
— Трийсет минути. 959–600. Искам да направите няколко проби.
— Индустриален шпионаж? Изнудвате ли ме?
Корт се поколеба за миг. Не беше сигурен как ще реагира Уорд спрямо индустриалния шпионаж, но реши, че може да предвиди реакциите му към изнудването, затова рече:
— Да, изнудвам ви. — А след като Уорд не отговори нищо, той добави: — Бих искал да демонстрирате само няколко излитания с 959, това е всичко.
Той замълча, за да даде възможност на Уорд да помисли. Знаеше какво става с хората в подобни ситуации: съзнанието им не се подчиняваше; всичките му части заработваха едновременно и потокът от информация блокираше системата; способността да се мисли намаляваше драстично. Помисли си, че Уорд навярно е напълно погълнат от тази снимка — той и Сейра на стола. Освен това той искаше Уорд да разбере дълбочината на предварителната му подготовка; колкото по-потресен се чувстваше той, толкова по-големи бяха изгледите за успех. След пауза той каза:
— Ще вземем вашия таурус, заради пропуска за паркинга. Ако побързаме, можем да успеем за онова питие в „Кингдом“.
Сетне той завъртя потенциометъра и репортажът за мача отново зазвуча по радиото в колата. Слушаха, докато Уорд се опитваше да преодолее изненадата си и да придобие по-нормално изражение на лицето си.
— Все още са в началото на осмия — отбеляза Корт с весел оптимизъм в тона си. — Да се надяваме, че здравата ще се потрудят.
Със злорадство той забеляза реакцията на Уорд. Пълно подчинение. Като дете пред родителя си. Никакви възражения. Никакви въпроси. Надигран бе по всички показатели. Корт бе съчинил сценария и, лишен от дарбата на импровизацията, Уорд бе предаден и от собствената си некадърност. Той на два пъти се обръща, за да погледне Корт, сякаш искаше да каже нещо, но очевидно размисляше или не бе способен да намери думите, защото пак се отпускаше на седалката с безчувствено изражение. Корт се усмихна.
— Красив град — рече той като се наслаждаваше на тучната растителност пред фаровете, на хладния вечерен въздух. — Бих могъл да живея на такова място.
Уорд не го слушаше. Тайната на личния му живот бе разкрита докрай за броени минути. Нищо не би могло да го обезпокои повече. Никога нямаше да разбере, че някой го е проследил до Сейра Притчет и сетне до „Кингдом“, съставил е алибито му само като е проседял броени часове в продължение на няколко вечери. Но дали някой от нас е защитен от подобни разкрития? Корт се колебаеше. Ако човек не живее в пълна параноя, има ли някакъв шанс да намери пълно уединение? В неговия собствен начин на живот човек можеше да съществува само в такова уединение и анонимност. Но това не бе резултат на някаква параноя; това бе цената никога да не повтаряш действията си, никога да не оставаш дълго на едно място, никога да не влизаш в контакт със случайни хора. Да си една крачка напред пред останалите. А то е възможно само в един самотен свят на самодисциплина и мълчание.
Корт искаше да сведе до минимум възможността Сейра Притчет да ги види, затова се прехвърлиха бързо от наетата кола в тауруса на Уорд. Неосветеният платен паркинг бе идеалното място за тази смяна. Нареди на Уорд да шофира. Корт измъкна картофа от ауспуха и го метна в храсталака от западната страна на паркинга. Докато сядаше до шофьора, той обясни:
— Причинява достатъчно обратно налягане и двигателят не ще да запали. Крадците по гаражите използват същия номер. Винаги проверявай ауспуха си преди да влезеш в колата. Така можеш да си спасиш портфейла. — И добави: — Или живота си.
Корт мислено отметна още една точка от списъка си, доволен, че нещата вървят толкова добре. Трябваше да се съсредоточи изцяло върху предстоящото. Подкараха по авеню „Аврора“ и се насочиха на юг, там авенюто преминаваше в „Ийст марджинъл уей“, а огромните заводи на „Дънинг Ейръспейс“ бяха само на няколко мили по-надолу. Там случайните елементи от тази операция щяха да заприиждат като глутница плъхове. Корт се подготвяше за тях.