В стаята с надпис „Симулационни компютри“ се използваше филтриран и охладен въздух, който се вкарваше в помещението с достатъчна скорост, за да се изисква доста сила да отвориш вратата. Студеният въздух сякаш зашлеви Корт по лицето. Той се преви, изненадан от съпротивата на вратата, влезе вътре и последва Уорд, докато вратата се затваряше сама.
Стаята имаше издигнат двоен под, за да помести в себе си кабелите на компютрите. Прозорците й гледаха към четирите симулатора. За пет минути Уорд въведе специфичните данни за пистата.
Докато излизаха от стаята, той каза меко:
— В базата ни от данни имаме и LAX3. Можеше да попиташ.
Тази забележка смрази Корт, по тялото му премина гореща тръпка, въпреки хладината на стаята — познанията на Уорд и растящата му в резултат на това самоувереност можеха да се превърнат в проблем. Той не бе допуснал, че Уорд може да разпознае LAX само по няколко числа. Реши, че му е издал твърде много информация. Дали човек с такива познания в сферата на авиацията щеше да се досети за целта на предстоящите опити? За намеренията му? Обхвана го безпокойство.
След като Корт премина по мостчето между прохода и симулатора, Уорд го вдигна по електронен път; двамата останаха в симулатора — вече освободен, в състояние да се задвижва сам чрез хидравликата си.
Миризмата вътре в симулатора бе на електроника; Уорд затвори и заключи вратата зад себе си. Двамината се наведоха напред и влязоха в кабината на самолета, където Корт изгуби ориентация. Кабината пламтеше със светлините на приборите. Прозорчетата гледаха към пистата — симулирана писта, но тъй невъзможно близка до истинската, че за миг Корт си помисли, че наистина щяха да летят. Успоредните светлини по пистата премигваха в синхрон.
— Удивително! — рече той, без да ще.
Уорд намръщен работеше по компютъра с малко екранче до мястото на инструктора. Сетне се премести в креслото на първия пилот.
Корт седна в креслото на инструктора, зад пилотското място. Стомахът му се сви. Не искаше Уорд да го вижда в това състояние.
Антъни Корт страдаше от акрофобия4. Дори само мисълта да излети със самолет, още повече пък заел място в носа на машината, караше стомахът му да се свива. Първоначално всичко това бе планирано като предварителни изследвания за операцията и трябваше да бъде извършено от друг член на групата, но сега тази отговорност бе паднала върху неговите плещи. Ситуацията изискваше той да избегне разкриването на слабостта си. Трябваше да запази господстващото си положение спрямо Уорд.
— Това, което искам да направиш, е следното: излиташ, напълно натоварен и започваш издигането си. Когато ти кажа, просто оставяш управлението.
— Той ще се разбие, ако направя това — отвърна Уорд в очакване на друга команда. — И за това вината няма да е в самолета — допълни той, защищавайки рожбата си. — Само мощността няма да задържи изкачването. Ще се сгромоляса като камък.
Корт рече:
— Направи така, както ти казвам.
— Искаш той да катастрофира ли? Това е абсурдно.
— Искам да правиш това, което ти казвам.
Той извърна поглед от замайващия екран и погледна часовника си. Трябваше на всяка цена да избегне да гледа екрана; трябваше да избегне и най-малката проява на слабост. Освен това бе важно да следи часовника си: определянето на точния момент бе от изключителна важност.
Инженерите, които работеха за „Der Grund“, изучаваха с месеци особеностите на 959, за да направят предвижданията си максимално точни. Корт сега щеше да използва симулатора, за да провери теоретичните разработки и точността им.
Когато самолетът се издигна от пистата, Корт започна да брои секундите по часовника си. Когато той показа петдесет и четири секунди, Корт извика:
— Сега!
Уорд махна ръцете си от приборите за управление и се облегна назад; говорителите в симулатора пищяха лудо, самолетът се жалваше буйно, плъзгаше се към сблъсък, комбинираните ефекти бяха ужасно истински. Все по-силен и по-силен ставаше шумът, докато най-сетне всичко утихна след удара.
Дори и без да гледа екрана, на Корт му бе необходимо време, за да се съвземе след катастрофата. Той провери няколко от приборите в кабината. Резултатите от този първи тест не бяха удовлетворителни; налагаше се Уорд да повтори симулационния полет, при друго време между излитането и изгубването на управление от страна на пилота. Той избра за следващия тест петдесет и две секунди.