В безмълвието на вече неподвижния симулатор голата реалност на опасното положение, в което бе изпаднал Корт, бе оглушителна. Той бе убил Уорд. Щеше да последва разследване. Нишките щяха да поведат към симулатора, към 959 — към всичко онова, което той се бе надявал да избегне.
Не беше човек, който се паникьосва лесно, но въпреки подготовката си, направи точно това. Той започна да бие плесници по лицето на мъртвеца, като повтаряше невъзможните си молби той да се съживи отново. Заговори на себе си, опитваше се да обясни, да разсъждава: беше искал само да си върне контрола върху положението; да го накара да млъкне; да го стресне и да го накара да се държи нормално. А сега това! Той разтърси мъжа за ризата му. Съживи се! Главата му се люлееше тромаво наляво и надясно, сякаш казваше „Не!“.
Съживи се, копеле такова, молеше се Корт. Но ако имаше силата да отнема човешки живот, той не притежаваше никаква възможност да го върне обратно сред живите.
Полека-лека се съвзе. Убийството не беше нещо напълно ново за него, припомни си той. За втори път пусна Уорд. Той се строполи тежко, с тъп удар върху мокета. Той бе дал своя принос; Корт бе получил онова, което искаше. Корт натисна бутона за сваляне на мостчето до симулатора, напрегнато заслушан, докато то не застана точно на мястото си. Отвори вратата и огледа останалите три симулатора, които още се движеха с вдигнати мостчета. Погледна часовника си: до края на четиричасовата смяна остава по-малко от два часа.
В това се състоеше шансът му.
Да остави трупа в самия симулатор бе немислимо, защото без съмнение щяха да го открият бързо, да извикат полицията и да съкратят преднината му във време, като по този начин пък щяха да намалят шансовете му да избяга успешно.
Той вдигна Уорд, преметна ръцете му върху своите рамене и пое тежестта му като го хвана под ребрата. Отново погледна през вратата. Като видя, че няма никой, той пое по мостчето. Краката на Уорд се влачеха безжизнени. Проходът му се стори все по-дълъг с всяка измината крачка, но най-сетне се добра до компютърната стая. Блъсна вратата, успя да я отвори и изпусна Уорд веднага щом влезе вътре. Уорд падна върху двойния под. Корт смяташе да скрие тялото сред големите компютри, но звънтенето на кухо от двойния под му подсказа по-добра идея.
Изтегли трупа до самия край на стаята, покрай шест реда машини, които тихо бръмчаха. Извади един от металните листове на горния под — под него се разкри бъркотия от преплетени кабели. Вдигна още четири листа и успя, използвайки слабината на кабелните снопове, да ги размести встрани.
Докато подхващаше Уорд, подвижното мостче на третия симулатор започна да пада. Един от екипажите очевидно излизаше в почивка. Паниката го раздруса така, сякаш по тялото му премина ток с високо напрежение. Той сграбчи Уорд и го натика под горния под, докато отвън мостчето продължаваше още да се спуска. Бясно запоставя металните листове по местата им, като в последния миг се сети да пребърка трупа и да вземе ключовете от колата.
До вратата се спря, умът му препускаше далеч напред: налагаше се да й се обади оттук; тя трябваше да промени плановете си; трябваше да й се довери напълно. Толкова много работа трябваше да се свърши.
Мостчето бе само на броени сантиметри от мястото, където щеше да се намести с щракване. Дали да изтича или да изчака благоприятния момент, да пусне курсистите да се изнижат и той да изчезне незабелязан? Нямаше време за подобни колебания; трябваше да действа, да следва инстинктите си.
Той дръпна силно вратата и хукна като луд.
Корт не виждаше начин да не се върне в хотела. Трябваше да си прибере нещата; да изчисти щателно стаята, доколкото това е възможно, да ликвидира всякакви улики, че е бил тук. Беше свикнал с подобни изпитания в последната секунда, възприемаше ги като неизбежни, макар и нежелателни страни на своето съществувание. Стаята беше предплатена изцяло до петък сутринта, това бе в негова полза. Достатъчно време, за да хване влака за Лос Анджелис и да убие два дни в подготовката си. Да, все още можеше да успее.
Той трябваше да постави бомба в самолета.
Изостави колата на Уорд в жилищен район, предполагаше, че на полицията щяха да са й нужни дни, ако не и седмици да я открие, сетне взе своята наета кола от платения паркинг.