— Отивам към „Дени уей“ — рече Корт, нарушавайки правилата. Не беше съвсем чисто предложение, но по-далеч не смееше да отиде.
— Тъй ли? — рече Уорд. — Веднага ли?
— Да. Веднага. — Корт видя как Уорд вдигна глава към апартамента. Беше готов да изгуби Уорд на този етап, даже май предпочиташе да стане така: вторият им сблъсък щеше да е по-силен и затова — по-ефикасен.
Но мъжът попита:
— Бихте ли ме взел до някоя бензиностанция?
Корт сви рамене:
— Разбира се.
Уорд бързо свали капака на двигателя и притича до вратата на шофьора. Навеждайки се напред, той извади ключовете и заключи колата.
Корт облиза устните си.
Уорд седна до него на предната седалка. След като предварително бе повредил откопчаващия механизъм на колана, Корт предложи Уорд да се закопчее, почака го да го стори, сетне запали колата и подкара. Зъбчатката на механизма обра слабината на колана и Корт вече знаеше, че го е пипнал — Уорд можеше да се отърве лесно, но не и бързо. Времето сега работеше за Корт.
Той знаеше как въздействаше изненадата, както и клаустрофобията, затова въобще не се поколеба да ускори автомобила. От движеща се кола се скача трудно. Когато зави надясно по „Олив уей“, Уорд изненадан обърна глава:
— Струва ми се, че казахте „Дени уей“?
Корт реши да не го поглежда.
— Не е необходимо жена ви да узнае за Сейра Притчет, доктор Уорд.
Искаше му се да погледне, да види как мъжът рухва, как лицето му побледнява и ръцете му се разтреперват. Но остана неподвижен.
— Какво? — изкашля се най-сетне Уорд. — Частно ченге ли сте? — попита той след кратък размисъл. — О, боже мой! Откога ме подозира? — И сетне: „О, боже мой!“ — още няколко пъти.
Завърши съвсем проницателно:
— Не мога да повярвам.
— Допуснахте няколко грешки. Няма да ви занимавам с всички подробности, но това, което вие и Сейра Притчет използвате като обзавеждане… вашите пози… облеклото ви… всичко това навярно се дължи на възбудата?… Да затваряте щорите само няколко пъти. Ами… какво ще кажете за една снимка, която струва повече от хиляди думи? — и той потупа жълтия плик, поставен между двете седалки. С ъгълчето на окото си видя, че вниманието на Уорд се съсредоточи върху плика.
Спря на червен светофар. Уорд сграбчи плика, натисна бутона за освобождаване на колана, отвори вратата и извади единия си крак навън, само за да разбере, че е привързан към седалката.
— Затворете вратата — рече строго пленилият го.
Уорд изхриптя съсипан и се подчини. Сетне погледна в немигащите очи на Корт.
Той рече с преднамерено спокойствие.
— Преди да хукнете, трябва да поговорим за минута.
Светлините на светофара се смениха и Корт рязко натисна педала на газта, от което главата на Уорд се килна назад. Дезориентацията също бе ефикасна.
— Ако ми избягате, няма да имам друг избор, освен да отида при жена ви, нали така? А как ли ще погледне вашето началство в „Дънинг“ на това, че се чукате с помощничката си? А? Опитът показва, че то се мръщи на любовни истории вътре в компанията. А? В един съвършен свят те биха ни оставили да си чукаме когото си искаме, нали така, Роджър? — Той почака секунда и добави: — Имате ли нещо против да ви наричам Роджър?
Уорд предпазливо измъкна черно-бялата снимка от плика. Фотографията не би спечелила награда за осветление или композиция, но двама любовници бяха хванати превъзходно в профил и в поза на самозабрава: Сейра, извила гръб назад, обхванала с крака Уорд, който седеше на стола си. Лицата им бяха ясни като слънчев ден.