Дори детето направи крачка назад.
Никой не предложи да помогне.
6
Изминаха четири дни, преди Знахаря да се приготви за напускане на Талиос. По-голямата част от това време той прекара в спорове с Радишата. Съвещанията им бяха уединени. Не ме допуснаха да присъствам. Малкото, което по-късно чух от Бесния Корди, подсказваше, че се карали настървено. А Корди бе успял да долови едва една десета от казаното.
Не смятам, че Корди вече харесваше ролята си. Все повече и повече Радишата се отнасяше към него по начина, по който някои могъщи мъже третират любовниците си. Предполагаше се той да е командирът на дворцовата стража и вършеше дяволски добра работа като такъв, но колкото повече Корди угаждаше на Жената, толкова повече тя смяташе, че той просто е играчка, на която да не се доверява нищо съществено.
Ако не се бе почувствал раздразнен от това, Корди никога нямаше да спомене конфликта.
— Все старата песен? — попитах. — Разходите? — През годините Знахаря накара Радишата да купи милиони стрели, стотици хиляди копия, десетки хиляди пики, седла и саби. Той напълни складове с мечове и щитове. Сдоби се с подвижна артилерия, придружена от сандъци с амуниции. Знахаря насъбра товарни коне, стада от стотици дузини мулета и волове. Разполагаше с бойни и работни слонове. Събра дърва, достатъчно за вдигане на нови градове. Хиляди разперени хвърчила — толкова големи, че да вдигнат човек…
— Същата работа — съгласи се Бесния, подръпвайки ядосано заплетената си кафява коса. — Той очевидно очаква това да тръгне на зле.
— Кое това?
— Зимната офанзива. Точно за нея се караха. Да започнем сега да трупаме снаряжение, в случай че нещата тръгнат на зле.
— Хъм. — Това прилягаше на Стареца. За него приготовленията никога не бяха достатъчни и вероятно страстта му да отвърне на набега на Удушвачите повяхваше, така че изобщо не изглеждаше нетърпелив да хвърли всичко в мелето.
Но познавайки Знахаря, аргументите му може би целяха и отвличане на вниманието. Вероятно просто се пробваше да изплаши Радишата, за да не посмее да извършва всякакви политически каскади, докато той е надалеч.
— Той беше почти на ръба.
— Какво искаш да кажеш?
— Има граница, зад която Жената просто няма да отстъпи.
— О! — каза достатъчно. Разбрах. Ако Стареца отидеше още по-далеч, щеше да се наложи да упражни правомощията си на военачалник и да постави принцесата под арест. И това щеше да разбуни змийското гнездо повече от всякога.
— Ще го стори — казах на Корди. Предполагах, че вестта ще стигне до Жената. — Но не и по време на войната. Не мисля. Но ако Прабриндрах Драх и Радишата не спазят обещанието си да помогнат на Отряда да стигне до Катовар, тогава… Капитанът може да стане много неприятен.
Връщането ни до корените на Отряда в легендарния Катовар беше основната страст на Знахаря от близо десетилетие насам. Ако го попритиснете малко, тогава почти фанатична решимост блещука зад обичайния набор от маски, които той представя пред света.
Надявах се Корди да предаде това послание на дружката си по легло. А и разтиквах мравуняка с пръчка, за да видя дали в паниката си той ще издаде мнението й за Катовар.
Това не беше нещо, което принцът и неговата сестра дискутираха, основно, защото Прабриндрах Драх започна да харесва живота на бойното поле и вече не се среща със сестра си. Броденето с призрака не ми каза нищо.
Но Пушека сам по себе си беше доказателство. Именно неговата ужасяваща решимост да задържи Отряда далеч от Катовар го накара да дезертира при Господаря на сенките и така да се постави в уязвимо положение. Както Господарката отбеляза в нейния принос към тези анали, владетелите на Талиос — религиозните и светските, не хранят повече любов към нас, отколкото към Господарите на сенките. Но ние сме по-любезни. И ако преждевременно изчезнем от сцената, те ще имат много малко време да съжаляват за загубата ни.
Дългата сянка не изпитваше никаква любов към жреците. Той ги изтребваше, където ги свари. Което може да е още една причина, поради която Кинжала изостави каузата си. Старият приятел на Бесния беше най-гибелният случай на омраза към жреците, който съм срещнал.
— Какво мислиш за Кинжала? — попитах аз. Въпросът щеше да разсее Бесния от размислите му по моите думи.
— Все още не разбирам. Просто изглежда безсмислено. Дали ги е хванал да го правят?