Выбрать главу

Знахаря засмука въздух, после го издуха.

— Дали няма да се научиш? Трябва да има някаква хватка. При Пушека работи сигурно.

— Ти каза, че ще говориш с Едноокия за това как да му попречим да се събуди.

— Не ми беше от голяма помощ.

— Бил ли е някога?

— Ако го видиш, прати ми го.

— Добре — излязох от подслона на Знахаря, поспрях навън, за да се взра към лагера под стената на Наблюдателницата. Казах: — Шефът иска от мен да отида ей там и да покажа на Господарката как да си върши работата.

Беше ярък, слънчев ден. Духаше лек ветрец, достатъчен, за да отнася надалеч дима и зловонието. Тай Дей отбеляза:

— Може би част от земята ще е изсъхнала.

Повечето сняг се беше стопил. Пролетта приближаваше. Около Киаулун това означаваше кален сезон. А в тинята се въдят досадни буболечки.

Чудих се дали топящите се снегове ще причинят наводнения, които да прогонят Ловеца на души от скривалището й. Крайно време пролетта да дойде в Киаулун. Навсякъде другаде тя вече бе пристигнала.

56

— Знаех си, че скоро ще ни се натресеш — измърмори Уилоу Лебеда, когато се присъединих към тълпата около Господарката. Нейният щабен състав разглеждаше карти, докато тя ги инструктираше какво да направят, за да хване Нараян. — Появяваш се всеки път, когато нещата станат гадни.

Кинжала ми показа усмивка:

— Човекът има нужда от приятелка.

— Мисля, че си има една, само дето тя вече си има приятел.

— Ето къде е била предишната нощ, а?

— Може би — това обясняваше защо Знахаря беше дяволски изтощен сутринта. Човекът просто прескача от една авантюра в друга.

— Тук вътре е имало сенки — каза Господарката, — но Джарвалал твърди, че скоро не са били проблем. Тези карти предполагаемо ни показват къде можем да намерим тъкачите на сенки, ако искаме. Аз искам. Ще ги заловим, преди да започнем издирването на Измамника. А! Мъргън.

— Виж ти, забеляза ме! — прошепнах на Кинжала. Огледах се за неизбежните гарвани. Бяха забележими с оскъдицата си. Двата, които видях, се държаха сякаш са мъртво пияни. Господарката бе използвала някакво заклинание, за да намали потока на информация към сестра си.

— Ти изпъкваш в тълпата — подхвърли Лебеда, — жените винаги те забелязват.

Господарката продължи:

— Ела тук. Капитанът изпрати тези карти. Какво знаеш за тях?

— Предполага се да са надеждни. — На сто процента, стига да не са настъпили някои сериозни обновявания през последните няколко часа.

— Не са много подробни.

Недоволство, оплаквания, мрънкане и жалби. Никой никога не е доволен.

— Искаш ли да отида и да изкопая човека, че да можеш да направиш с него нещо некромантско?

Тя ми хвърли толкова грозен поглед, че за момент се ужасих да не е разкрила блъфа ми. Но тя не се съмняваше в мен, а просто не получаваше онези страх и уважение, които очакваше. Господарката се успокои и ми каза:

— С изключение на скривалищата на тъкачите на сенки и мястото, където се укрива Сингх, тук няма много, което вече да не знаем.

Точно за тези боклуци беше цялото упражнение, бе, жено.

— Има още нещо. Дългата сянка почти винаги е заключен в онази кула, правейки каквото там си върши, вместо да ни стъжнява живота. Оплаквача държи квартира тук някъде. Скатал е два килима в килера и един по-малък, съвсем новичък, навит точно под леглото му.

Господарката ме удостои с пронизващ поглед. Как бих могъл да го знам?

Казах й:

— От деня, в който пристигна тук, Оплаквача започна да си покрива задника за в случай че един ден партньорът му се обърне срещу него.

— Хм — изсумтя тя, — Оплаквача би го сторил. Особено с оглед на онова, което Дългата сянка причини на бившите си съюзници — тя насочи вниманието си към картите. Но аз знаех, че не е удовлетворена. Господарката не можеше да бъде доволна, когато някой друг знае нещо повече от нея.

Тя повика с жест Иси, Очиба и Синдаве. Генералите Нар работеха добре с нея, но не се спогаждаха със Стареца. Знахаря не можеше да им се довери, макар че взеха страната на Отряда срещу Могаба.

— Дали трябва да го направим през деня или през нощта?

Очиба, чийто глас бях чувал пет пъти за толкова години, се обади:

— Там няма да има значение.

— Така е. Но аз предпочитам дневната светлина. Заради въздействието й върху настроението.