— Сега е ден — забеляза Лебеда.
— Нищо не може да убегне на тоя младеж — подхвърлих на Кинжала.
Господарката метна гневен поглед към Уилоу.
— Искаш ли да видиш колко добре ще се справи тук гвардията ти?
— Бих искал. Но това не е тяхна работа.
Работата им беше да охраняват принца и Радишата, никой, от които напоследък не се навърташе наблизо.
Тази мисъл хрумна едновременно на всички ни. Отправихме продължителен поглед към Лебеда. Той се изчерви.
— Добре, значи работата е за теб, Синдаве — Господарката отстъпи настрана, така че високият Нар да може да се приближи до картите. Продължих да се приплъзвам напред. Сега забелязах, че имаше няколко карти. Само една беше направена от мен. Другата, изглеждаща различно, вероятно бе начертана от хората на Господарката, базирайки се онова, което войници й бяха открили в Наблюдателницата.
Офицерът Нар се взира известно време.
— Преди да сторим друго, трябва да заменим войниците в Наблюдателницата със свежи попълнения.
— Мъжете са вътре отдавна, под голямо напрежение — подкрепи го Иси.
— Одобрявам — съгласи се Господарката.
Синдаве продължи:
— Би трябвало да включим още хора. След като нападнем, вече няма да има смисъл да се крием, нали?
— Вероятно да. Успех или провал, нападението ще привлече критичен преглед отблизо. А капитанът не ни е давал нареждания да не вървим напред. Нали така, Мъргън?
Свих рамене.
— Той винаги се доверява на полевия командир. Вие го знаете. Докато не се издъни.
— Тогава нямаме избор. Шикалкавехме с надеждата, че някой друг ще предложи изпълнимо разрешение на дилемата Дългата сянка.
— Каква е тя? — попитах.
— Фактът, че не можем да го убием. Но ти го знаеш, нали?
Наясно бях. Онова, което не вдявах, беше как планираха да изпратят свежи войници в Наблюдателницата.
— Налага се да действаме едновременно на няколко направления — каза Синдаве. — Тук и тук, към тези скривалища на тъкачите на сенки. Тук, към свърталището на Измамника. И общо нападение срещу гарнизона и обслужващото население. Така няма да се месят в другите ни акции.
— И да хванем Дългата сянка — подсказа Господарката. — Може да извадиш късмет.
Пропусках нещо. Ей там имаше висока сто стъпки стена, не чак толкова сияйна, колкото е била винаги, и лишена от някои от красивите си кули, но без да е дори и стъпка по-ниска, отколкото е била някога. Защо не се впечатляваха тези хора?
— Всички ли преминавате през стени или нещо такова?
— Ако се налага — отвърна Господарката.
— Ще пълзим — каза ми Синдаве.
Достатъчно скоро открих нещо друго, което бях пропуснал, аз, всевиждащият, докато бродех в призрачния свят.
57
Разполагаха с тунел под стената. През основите, наистина. Но нищо повече от червеева дупка. Човек с моя ръст трябваше да пълзи по корем като змия. Знам, понеже го направих.
Глупак.
Защо ли ми трябваше да го върша в плът? Можех да се върна и да подкарам Пушека. Щях да видя всичко без клаустрофобия, без натъртени лакти или колене и никакви ритници по сополивия нос от петите на смешника пред мен. Нямаше да се промъквам през пръдните и миризмата на страх от стоте малки вегетарианци, гърчещи се пред мен, на път да събудят и мъртвите с цялото това дрънчене на оръжия.
Къде бяха момчетата на Господаря на сенките? При цялата тази тупурдия би трябвало да злорадстват, докато си точат мечовете. Щяха да имат талианци за следобедна закуска.
Тунелът е бил създаден от донякъде либералното приложение на огнените топки на Господарката. На места стените му все още бяха горещи. Беше напълно нов. Всичко, което видях, когато стигнах до другия му край, беше банда парцаливи талианци, прекарали вътре твърде дълго време. Изглеждаха така, сякаш са зърнали небесата, но куп задници като мен блокират пътя.
Аз бях последният в моята редица. Номер сто и първи. Когато изпълзях от другата страна, номер първи от сменените се вмъкна в дупката и запълзя навън.
На всеки сто от новодошлите пускаха само двайсет. Двадесетте бяха много ентусиазирани. Но горе никой не чу дрънченето.
Очиба, Иси и Синдаве започнаха да си избират екипи, които да отидат да натупат хората на Дългата сянка. Синдаве винаги е бил доброжелателен към мен, дори и когато работеше за Могаба. Обаче май имаше намерение да го промени.