Както и да успяваше да го прави, Господарката имаше добър контрол над събитията вътре в крепостта. Тя разбра за провала, що се отнася до Дългата сянка и бившия си служител. А и някак знаеше, че Нараян Сингх и Дъщерята на нощта — по съвпадение или благодарение на богинята им — се случи да бъдат извън квартирите си, когато нашата команда се появи, за да ги прибере.
Слугите им обаче не извадиха такъв късмет.
Повечето от онези, избрали да дойдат в Наблюдателницата; дали за да служат на Господаря на сенките, или просто да бъдат в безопасност от глада, заразите или другите ужаси на света; не бяха такива късметлии като господарите си. Очиба превзе неохранявания гарнизон. Той и мъжете му май изобщо не бяха слушали родителите си, докато са пораствали. Никога не са и чували за милост или за цивилни.
Което не успях да видя, докато не направих пълен преглед доста по-късно. След като излязох от онази кланица. След като започнаха да изнасят ранените през тунела, шансът дойде. След като Господарката престана да изпраща хора вътре, защото смяташе, че би било разхищение. След като се запровирах обратно оттам, цял и невредим, влачейки за единия край ранен талианец, докато Тай Дей буташе другия, с талианското мрънкане през целия път и тунела, почти миля по-дълъг на излизане, отколкото навътре. След като излязох на чист въздух само за да открия Уилоу Лебеда и Кинжала да се чудят на висок глас защо не се върна вътре, за да си взема за колекцията ушите на Дългата сянка.
— Не исках да ви открадна шанса да спечелите купата. Синдаве всичко ви е приготвил. Това, което вие, момчета, трябва да направите, е само да грабнете два остри ножа и да се промушите навътре. Можете да вземете и скалпа на Оплаквача, докато сте там. Мисля, че ще ги намерите да ви чакат заедно. Горе в кулата на Господаря на сенките.
— Готов ли си? — попита Кинжала. — Аз си имам нож! — и му се усмихна. Много му се искаше да засипе Лебеда с точно толкова лайна, колкото той стовари отгоре ми.
Господарката идваше с широка крачка към нас. Беше нагиздена в пълното снаряжение на Отнемащия живот. Нишки червен огън се хлъзваха по черните, отвратителни доспехи по-бързо, отколкото би могло да проследи окото. Талианците смятаха, че образът на Отнемащия живот съвпада с едно от разрушителните въплъщения на Кина. Въпреки онова, което бе сторено на Господарката и нейната дъщеря, много хора още мислеха, че тя е създание на тъмната богиня.
Понякога и аз фигурирах сред тях.
Тук със сигурност имаше връзка. Тя няма да го признае.
Но аз не й казах за мен и Пушека. Така че бяхме квит.
— Някакъв успех за докладване? — гласът й беше басов тътен, носещ се по дълъг, мразовит тунел. — Изобщо нещо?
— Много мъртъвци. И от двете страни. Доста от тях не бяха хора, чиято смърт желаехме специално. Но бих казал, че им остана само един начин да се задържат на мястото.
— Който е?
— Да отприщят сенките — получи се нещо като грачене. Не исках да бъда врачка, но това беше бъдеще, което не изискваше кой знае какво предсказване. — Стига тези двамата да не пипнат Дългата сянка първи — кимнах към Лебеда и Кинжала.
Господарката не беше в настроение за шеги.
Никога не беше. Таеше в себе си почти толкова чувство за хумор, колкото моята тъща.
Но би оценила едно добро набиване на кол.
Господарката направи нещо, което образува циклон от лъскави остриета и го отприщи сред по-високите кули. То свободно се носеше наоколо, като причиняваше изобилие от поразии и държеше Дългата сянка и Оплаквача твърде заети, за да довършат нейните войници.
58
— За втори път ти е — изръмжа Стареца. — Мислех си, че съм успял да ти го набия в главата след приключението в Киаулун — той беше ядосан, защото бях влязъл в Наблюдателницата. — Завеждаш Пушека там и откриваш какво правят Господарят на сенките и Оплаквача.
Когато Тай Дей и аз се върнахме, заварихме Знахаря да лае и да се зъби пред група вестоносци. Очевидно си мислеше, че Господарката е започнала нещо, за което ние, останалите, щяхме да съжаляваме.