— Смятам, че вече си оформил бъдещето на тези хора доста добре — каза ми Знахаря. — Все още половината племе се влачи зад нас. Къде е твоят домашен любимец, Едноок? Не съм го виждал от седмица.
— Джоджо? Проклет да съм, ако знам. Стига да не ми се мотае в краката… Вижте, не забелязвам нищо различно в този човек. Не и оттук. Позволете ми да го заведа отвъд, да видя дали има някаква промяна в него, когато е там.
— Вече ти казах — възразих аз.
— Да, да. Млъкни! Трябва да се концентрирам тук. — Но не много. Пушека беше толкова привикнал да бъде използван по този начин, че отвеждането му отвъд не изискваше никакво усилие.
— Усеща се малко различен. Но аз не съм бил с него отдавна — каза замислено Знахаря.
— При мен стана така, че напоследък не се натъквам на Кина.
— Ами сънищата ти?
Не можех да си спомня.
— Странно е. Нямам спомен. Но би трябвало да е така. Сънувам едни и същи неща през цялото време. Почти съм привикнал с тях.
— Вероятно това е целта. Внимавай.
— Както казва Едноокия, внимателен е второто ми име.
— Глупак е второто име на Едноокия.
— Чух го. Ще те превърна в жаба — малкият магьосник вече се бе върнал обратно.
— Казвал съм го преди и ще го повторя пак. Не си достатъчно добър дори в превръщането на храната в лайна. Какво мислиш за Пушека? — попитах.
— Може да се наложи да чакаме деня, в който ще имаме повече време, но ти и аз ще трябва да си седнем на задниците и да видим какво можем да разберем от онова, което си направил.
— Какво?
— Струва ми се, че няколко от стените, зад които се крие, са започнали да падат.
— Дали ще вземе да ни се събуди довечера, точно насред патакламата? — попита Знахаря.
— Съмнявам се. Все още е заровен твърде дълбоко — той ме наблюдаваше как поглъщам още малко вода, последвана от кълка печено пиле. Не се храниш лошо, ако си Освободителя. — Всичко ли ще изсмучеш пред погледа ми, бе, хлапе?
— Нощта ще е дълга.
— Ти остани тук и се придържай към работата — каза ми Знахаря. — Само кратки пътешествия навън. Осведомявай ме какво се случва, веднага щом започне да се случва.
— Добре. Ще го направя, шефе.
— Едноок. Имаме нужда от повече заклинания около мястото. Нещо, което ще държи сенките настрана, но ще ни позволява да влизаме и излизаме, когато искаме.
Едноокия си сложи „голямата усмивка с липсващите зъби“ и килна онази негова грозна шапка под по-отвратителен ъгъл.
— Успях да стъкмя съвършения амулет, шефе. Като предположих, че сигурно ще се нуждаем от пратеници, които да сноват в трудните времена.
— Колко имаш?
— Тринайсет, засега.
— И това е всичко?
— Ами-и-и, трудни са за правене.
И, без съмнение, забавлението с тях му е откраднало време от неговите настоящи черноборсаджийски пазарни проекти. Бяхме престояли на едно място достатъчно дълго за него, че да се забърка в някакви черни търговийки, независимо колко незначителни изглеждаха перспективите. Което щеше да го лиши от време за не толкова интересни занимания. Като да прави амулети, които могат да спасяват животи. Можех да се обзаложа, че той има повече от тринадесет готови за Стареца. Разполагаше поне с по един за собствените си китки и глезени, плюс няколко складирани, които да продаде на предложилия най-високата цена, след като види колко добре работят или колко отчаяно са ни необходими.
Това малко лайно наистина е подлец.
Но той беше на наша страна, нашият подлец, най-добрият, който имахме. Стига да не броите Господарката, което аз изобщо не правех, въпреки че тя бе лейтенантът. Никога не успях да я приема за част от Отряда. Дойде с твърде много багаж.
— Става късно — отбеляза Знахаря. — Можеш да прескочиш набързо до Наблюдателницата, за да видиш какви ги вършат сега. Едноок. Искам да скрия вестоносците си в твоята землянка.
— Какво? Няма начин, шефе. Тъкмо съм изчистил.
Поех още малко течност, после се настаних до Пушека.
63
Светлината в кристалната стая на Дългата сянка изглеждаше достатъчно силна, за да нарани очите ми, ако бях истински. Магически създадена, тя идваше едновременно отвсякъде и не оставяше никакво място, където да се спотайва дива сянка. Оскъдната мебелировка беше гладка и заоблена и не правеше гънки, пукнатини или ъгли, където да се загнезди неопитомена тъмнина дори колкото глава на карфица.