Нито една дива сянка не ще се промъкне до него.
Дългата сянка изглежда се беше преоблякъл и дори изкъпал в приготовление за събитията на нощта. Несъмнено носеше нова маска — черна и сребриста с инкрустации в синьо, яркочервено и особено интензивно тъмнозелено. Шарките на маската се променяха всеки път, когато погледнех. Казах си, че когато имам време, ще трябва да се върна и да хвърля поглед как се приготвя. Никога преди Дългата сянка не бе правил нещо подобно.
Нараян Сингх и момичето пристигнаха само секунди преди мен. Разбрах го след бързо потапяне в миналото.
— Къде е Оплаквача? — попита Дългата сянка.
Сингх сви рамене. Момичето не реагира, сякаш Дългата сянка изобщо не бе проговорил. Сингх отвърна:
— Не сме го виждали от дни. — Което си беше откровена лъжа.
— Трябваше да е тук. Предупредих го. За собствената му безопасност.
Момичето се настани на пода с кръстосани крака. Не обръщаше никакво внимание на Господаря на сенките. Вероятно Сингх е трябвало много да настоява, за да я накара да изостави писането. Заинтригуван, отскочих назад във времето. И бях изненадван. Открих детето да пришпорва Сингх:
— Трябва да бъдем там навреме.
Върнах се още малко по-назад. Намерих Дъщерята на нощта в онова наподобяващо транс състояние, в което тя твърдеше, че е във връзка с Кина. Миризмата на богинята насищаше въздуха. Махнах се оттам, преди да съм привлякъл вниманието й. Тя не ме забелязваше особено напоследък и това много ми харесаше.
Предприех няколко бързи скока във времето и заключих, че Нараян Сингх и неговата повереница бяха откликнали на повикването на Дългата сянка, защото Кина ги накара. Интересно. Но какво ли означаваше?
Когато се върнах в настоящето, видях Оплаквача да изкачва, с пуфтене, последната спирала от стълби до стаята на Дългата сянка. Господарят на сенките, усетил приближаването му, се беше обърнал към входа. Миризливият малък магьосник се появи и нададе писък, преди Господарят на сенките да отвори уста, за да му вгорчи живота. Крясъкът прозвуча почти развеселено.
Дългата сянка се обърна, въпреки че напоследък се увличаше доста по натякванията. Изглеждаше в толкова ведро настроение, че искаше да се извиси над малките прегрешения.
— Добре. Всички сме тук — подхвана Дългата сянка. — Сега се захващаме с играта по начина, по който би трябвало да я водя от самото начало — той звучеше леко озадачен, сякаш, като всеки мъж и жена от обсадилата го армия, внезапно започна да се чуди защо е свършил толкова малко за толкова дълго време. Действаше, сякаш мощен психичен вятър беше издухал гъста мъгла, сковавала ума му от векове.
Подозирах, че това беше близо до истината. Не можех да идентифицирам виновника, но бях сигурен, че някоя от най-противните жени в играта, най-вероятно Кина, преди години го е докопала някак и оттогава е затъпила мисълта му. Ако беше така, коварството на замисъла будеше възхищение. Дългата сянка не го беше разбрал. Което вероятно се дължеше на факта, че манипулацията се е ограничавала до неговото оглупяване и преувеличаване на естествените му предубеждения и твърдоглавие.
Спомних си, че той бе успял да направи няколко ужасни заклинания. От време на време нещата потръгваха зле за нас.
— Затвори вратата, Измамнико — гласът на Господаря на сенките беше силен. — Не трябва да ни прекъсва никой.
Оплаквача се настани на високо столче. Разбрах, че е било донесено специално за него, когато някога той първи се присъедини към Господаря на сенките. Не го използваше често, но никой друг не сядаше на него. Оплаквача и Дългата сянка не бяха от онзи тип колеги, които работят рамо до рамо, споделяйки идеи и познание.
Господарят на сенките беше свършил малко домакинска работа. Обикновено стаята му съдържаше арсенал от магически финтифлюшки, всичките подредени стратегически. Повечето от тях липсваха тази вечер. Може би Дългата сянка не искаше да изпитва честността на своите гости.
След известно нервно тътрене Нараян Сингх зае защитна позиция до Дъщерята на нощта. Забелязах, че триъгълник черна коприна надзърта от колана на препаската му. Значи и той бе пременен официално тази вечер. Това трябва да беше облеклото му на Удушвач, неговият румел.