— В по-нормални времена — каза Дългата сянка, — аз лично щях да отида до Портата на сенките и да използвам клопките там, за да събера сенките, които искам да използвам. За да постигна най-добрия ефект, те трябва да са тренирани. След подходящо обучение няма да нападат приятели. Тъкачите могат да ги използват, без да ги наглеждам. Но времената не са нормални.
Не. Не са. А когато той спомена тъкачите на сенки, започнах да се чудя дали изобщо знае в колко лошо положение е, що се отнася до последователите му. Не е имало време, когато Господарят на сенките да е имал кой знае какъв контакт с онези, които се справяха с ежедневната работа в крепостта му. Той даваше заповеди. Те ги изпълняваха. Само една шепа от хората му надживяха последната атака на Господарката. Оцелелите продължаваха да се грижат за него. Оплаквача се бе разпоредил.
Дългата сянка вече не разполагаше с никакви тъкачи на сенки, за да обучават и командват сенките, които можеше да има.
От друга страна…
Някога по протежение на южната стена на Наблюдателницата на всеки седемдесет фута имаше кристални стаи на върха на кули. Във всяка от тях беше поставено огледало, което можеше да се използва, за да хвърля светлина в сноп лъчи по земята, обграждаща пътя от Портата на сенките. Насочването на всяко огледало изискваше по няколко мъже.
Дългата сянка започна да мести малки статуетки на масата, сякаш извършваше сложни ходове в настолна игра. Не произнесе и дума.
Светлините в оцелелите върхове на кулите заблестяха ярко. Снопове светлина се пресегнаха през нощта. Като обвиняващи пръсти те се люшнаха към района на Старата банда на Знахаря. Не осветяваха склона приблизително толкова добре, колкото в старите времена, но аз бях впечатлен. Вършеха си работата без помощта на човешка ръка. Другите там също бяха впечатлени. Нараян изглеждаше малко смутен, Оплаквача — изведнъж — неспокоен. Дългата сянка не забеляза. Той премина към следващата стъпка.
— Светлините не са необходими за предстоящите събития — каза той. — Просто си мислех, че ще е забавно, ако враговете ни могат се наблюдават един друг, докато пищят, губейки живота си.
Той се изкикоти.
Оплаквача седна, изправен като копие, внезапно бдителен. Не му харесваше начина, по който се развиваха нещата. Може би Дългата сянка не беше толкова голям глупак, колкото си мислеха всички.
Прекарах твърде дълъг миг, наблюдавайки момичето за емоция. Пушека прояви своята „тя е тъмата“ реакция и започна да отстъпва. Задържах го. Щяхме да станем свидетели на някакво вълнение.
Дългата сянка пристъпи към голямата кристална сфера, стояща на пиедестал в центъра на стаята. Неговата публика наблюдаваше внимателно, нервно. Това не беше нещо, което някога е правил пред свидетели. Съмнявах се да знаят какво представлява сферата.
Диаметърът на кълбото възлизаше на четири стъпки. Вътрешността му наподобяваше малки тунели, виещи се като червееви дупки до кухо място в центъра му. Докато Дългата сянка пристъпваше по-близо, блещукаща светлина леко накъдри повърхността на сферата, като масло във вода, но много по-интензивно. Змии от студен огън се загърчиха през каналите отвътре. Това беше адско представление.
Дългата сянка вдигна паякообразните си ръце. Той свали ръкавиците си внимателно и избута нагоре ръкави. Кожата, която се разкри, изглеждаше едновременно полупрозрачна и с цвят на гной, със сини лунички отдолу, като сирене. Изобилстваха кървавочервени петна. По него почти нямаше плът. Господарят на сенките положи ръце върху повърхността на сферата. Светлините вътре се разбушуваха. Блещукането по повърхността се изкатери по пръстите му, покри ръцете. Пръстите му потънаха в кълбото като горещ прът, бавно разтопяващ пътя си в леда. Дългата сянка сграбчи червеите от светлина и започна да ги усуква.
Заприказва с разговорна интонация, разбира се, на език, който никой не разпозна, макар и Дъщерята на нощта да се намръщи и приведе напред, сякаш беше способна да разгадае дума тук и там.
Господарят на сенките призоваваше сянка. Не можех да я видя. Тя беше вътре в пиедестала, поддържащ кълбото. Но я почувствах. Не изглеждаше да е голяма, но беше много, много студена.
Оплаквача слезе на пода и се приближи, за да наблюдава. Нараян и Дъщерята на нощта се взираха, изумени. Хлапето пристъпи няколко крачки напред. Сингх се премести по-близо до вратата за по-добра видимост.