Дългата сянка поговори няколко минути с плътно притворени очи. След като приключи, блясъкът в кълбото започна да помръква. Той отвори очи и се втренчи на юг, както бе правил десет хиляди пъти преди, наблюдавайки областта, осветена от огледалата.
Тя е тъмата! Изобщо не гледах изчадието… Не тази тъмнина.
А една много специална. Тъмнина-изненада, която не би трябвало да ме е хванала с така свален гард, наблюдавайки. Ловеца на души.
Тя пристъпи през врата, отворена от Нараян Сингх, сякаш всеки момент щеше да почука.
Дългата сянка не беше готов за това. Изобщо. Той беше обграден, напълно предаден, преди да разбере, че Ловеца пристига.
Задържах призрака с цялата сила, която имах, съпротивлявайки се на ужаса на Пушека. Малкото лайно хленчеше и повтаряше, че тя е тъмата, сякаш изречението беше някаква мантра срещу зъбите на нощта.
— Играта свърши — каза Ловеца на души с оживения, басов глас на глашатай в амфитеатър. После се изкикоти като тийнейджърка. — Беше трудна работа, но си заслужаваше. Аз наистина харесвам моята нова къща — последните две изречения прозвучаха с гласа на дребен старец, който води счетоводни книги. Дългата сянка беше хванат, приклещен в капан, закован като пеперуда върху изложбеното табло на колекционер. Той се оказа обкръжен, числено превъзхождан и без шанс, дори и да представляваше най-големия магьосник, живял някога. Което той не беше. Дори и така, магьосникът не се предаде.
Дългата сянка знаеше цената си. Умът му не бе замъглен. Тя нямаше да дръзне да го убие, защото Портата на сенките щеше да се срине.
Налагаше се да отстъпя пред Пушека. Длъжен бях бързо да предам новината.
Наистина трябваше да я съобщя на Господарката възможно най-бързо, но нямаше как.
Дългата сянка се премести бавно, за да вземе ръкавиците си. Докато придърпваше едната, Ловеца на души каза:
— Не мисля — гласът й беше кадифеният тенор на продавач на надгробни плочи. — Всъщност, време е…
Дясното кутре на Дългата сянка беше изкривено, като счупено и зле зараснало преди много време. Нокътят изглеждаше като парче загнило, изсушено, почерняло листо спанак.
Господарят на сенките щракна с кутрето.
Нокътят отлетя тъкмо когато Ловеца каза:
— … време…
Поклатих призрачната си глава. Никога не виждаш всичко.
За едно премигване този нокът се превърна в сянка, изпълнена с омраза заради светлината.
Гърчовете на Пушека станаха неудържими.
64
Протегнах се за каната с вода още докато сядах. Още бях замаян, когато ми просветна, че съм натикан в тясната малка ниша, където Стареца държеше Пушека, откакто го отмъкнахме от чумавата дупка на Едноокия. Зад парцаливите завеси, които ме прикриваха, се чуваха гласове.
Отпих голяма глътка, наместих одеялата на Пушека, така че да бъде скрит, прокарах пръсти през косата си и излязох от скривалището.
Гласовете замряха на секундата. Знахаря изглеждаше почти толкова ядосан, колкото беше възможно.
— Има нещо много важно — обадих се аз, което произведе слисани изражения върху лицата на Лебеда и Кинжала. — Добре е, че са подръка. Вие, момчета, ще излезете ли навън за минута? Вземете свещта.
— Какво, по дяволите, правиш? — попита Знахаря. Налагаше му се да полага голямо усилие, за да снижава гласа си.
— Ловеца на души тъкмо превзе Наблюдателницата.
— Ъ?
— Тя влезе, докато Дългата сянка освобождаваше сенките. Което той стори, между другото. И тя, и Сингх, и детето, и Оплаквача: всичките му скочиха. Трябваше да знаеш веднага. Това променя всичко. Господарката също следва да научи възможно най-скоро.
— Ух! — Знахаря още беше ядосан, но можех да видя промените, настъпващи зад очите му, да забележа как фокусът на неговия гняв се измества като кораб, променящ курса си. — Кучката. Лъжливата, интригантстваща, коварна кучка.
— Както самата тя каза, планира да се премести в Наблюдателницата и да я превърне в свой дом.
— Кучка!
— Иска ми се да можех да ти кажа повече. Пушека отказва да остане около нея. Мисля, че е по-добре да предупредиш Господарката, а?
— Разбира се, че трябва да й кажа. Млъкни. Остави ме да помисля.
— Ей, вие там! — извика Лебеда от другата страна на завесите, задържащи вятъра навън. — Момчета, по-добре да дойдете и да видите.
— Сега какво? — озъби се Знахаря.