— Аз ще проверя. Напиши им съобщение, което да занесат на Господарката.
— Проклятие! Може да е твърде късно. Тя самата щеше да пробва да се промъкне до Дългата сянка.
Мамка му! Бяхме дълбоко затънали в кафявото нещо. Може би.
Втурнах се на открито с треперещи крака. Запромъквах се по стъпалата, водещи до равнището на земята. Почвата все още беше наквасена, дори тук, горе на склона.
Не се наложи да питам Лебеда какво го смущава.
Около Портата на сенките се провеждаше най-голямото представление с фойерверки на всички времена. Може би кавгата край езерото Танжи беше по-голяма, но аз успях да я видя само отвътре.
— Мамка му! — изпсувах. Толкова много огнени кълба летяха наоколо, че никаква ругатня не би могла да даде правдив израз на събитието.
Хвърлих се обратно към калните стъпала.
Знахаря се вмъкваше в костюма на Създателя на вдовици. Казах му:
— На Портата на сенките се почна. Трябва да го видиш, за да повярваш. Надявам се онези момчета да имат достатъчно бамбукови пръти.
— Господарката им даде всичко, което можа. Ще е въпрос на бройка. Което знаехме от самото начало. Ако имаме повече огнени кълба от изсипаните от тях сенки, печелим. В противен случай накрая съжаляваме. Не за дълго.
— Дългата сянка не изглежда да прави много. Ако това те успокоява.
— Не ми говори нищо. Нямам никаква идея дали ще му се наложи или не да отприщи някои или всичките сенки. И няма начин да успея да отгатна какво ще мисли по въпроса. С изключение, че не би желал да освободи толкова много, че да го погнат и него. Той би искал да е в състояние да контролира оцелелите, след като се отърве от нас.
— Дългата сянка не знае, че вече не разполага с тъкачи на сенки. Сингх и Оплаквача напоследък го снабдяваха много избирателно с информация. Истинската степен на онова, което Господарката осъществи онзи ден, е пълна загадка за него.
— Още коварство от нашата приятелка Ловеца на души, без съмнение.
— Бих се обзаложил.
— Трябва да се върнеш там. Тя не би предприела само едно нещо. Би я направило твърде уязвима.
— Ъ? — Беше мой ред да издавам странни звуци.
— Ловеца трябва да е разбрала, че можем да влизаме и излизаме оттам, когато си поискаме. Налага се да покрие малкия си сладък задник. Върви да видиш какво е намислила, преди наистина да го направи.
— Вече съм тръгнал, шефе.
Изпих малко подсладена вода и излязох.
Пушека не искаше да се върне в Наблюдателницата. Постигнах го по моя начин. Някак го измамих, като го потопих назад, преди Ловеца да си пробие път в съзнанието му. После се понесох напред и видях сянката да експлодира от кутрето на Дългата сянка.
Тя се насочи към Оплаквача. Удари Оплаквача. Оплаквача изплака. И я отблъсна някак. Тя се метна към Нараян Сингх, който изпищя, когато го удари. Оплаквача и Ловеца заедно прогониха оживялата тъмнина от Измамника. Сингх веднага изпадна в безсъзнание.
Сянката още не беше победена. Тя удари Дъщерята на нощта.
В мига, в който детето изпищя, призрачният свят започна да се изпълва със зловонието на Кина. Циклон от ярост профуча към Наблюдателницата. Пушека изквича, че тя е тъмата и се отдалечихме, излитайки оттам като снаряд от катапулт. Понесохме се нависоко, на север и много бързо. Фойерверките при Портата на сенките изчезнаха зад Данда преш. Бяхме на север от Деджагор, преди да успея да упражня какъв да е контрол.
Призрачният свят се изпълни с протяжния хленч на моя кон. Пушека бягаше някъде, където очакваше да е в безопасност. Място, което най-дълбоката част от него си спомняше от онези дни, когато все още беше обикновен смъртен.
Едва бе започнал да реагира на посоките, когато влетяхме в двореца.
Мястото наподобяваше кошер. Жреци, стражи и служители бързаха навсякъде. Вълнение имаше и навън, по улиците на града. Шадарски патрули обикаляха на групи, извършвайки арести на поразия.
Това изискваше преглед отблизо.
Проверих затворниците. Неколцина изглеждаха смътно познати. Порових наоколо във времето и разбрах, че бяха събирани от празните казарми на Черния отряд. В тълпата там открих някои определено познати лица.
Всички те бяха хора, приятелски настроени към Отряда.
Стрелнах се наоколо, за да хвърля поглед върху Радишата, да я проследя във времето до началото… Доколкото бих могъл да кажа, нейното приключение траеше едва от известно време, макар че по-рано беше прекарала часове в разполагане на ресурсите си. Същинските арести започнаха точно около времето, когато Ловеца на души влезе в стаята на Дългата сянка в Наблюдателницата.