Дългата сянка се промъкна към входа. Изглеждаше, сякаш наистина би могъл да излезе. Навярно след като го стореше, стаята щеше да експлодира или по някакъв начин да унищожи всички останали в нея. Това беше от онези капани, които бих заложил аз.
Наричаха Сингх „жив светец“. По всяка вероятност той бе най-добрият сред своето поколение. Съмнително постижение в очите на повечето от нас, но всеки човек би трябвало да е достатъчно щастлив да открие едно нещо, което може да прави по-добре от всеки друг смъртен.
Господарят на сенките вече не мислеше за Нараян повече, отколкото за някоя мишка. Измамникът беше точно там.
В един миг стоеше там, а в следващия — тук. Неговият шал на Удушвач обви гърлото на Господаря на сенките като черна светкавица.
Човек с черен румел се превръща в майстор Удушвач, отчасти и като овладява собствените си страхове и емоции в моменти на стрес. Нараян Сингх владееше тази дарба, макар и напоследък да имаше малка възможност да я упражни. Така че го направи сега. Остана достатъчно спокоен, за да не прекърши врата на Господаря на сенките. Сингх разбираше цената.
Душенето е бавен процес, а жертвата рядко съдейства. Сингх извика:
— Имам нужда от държачи! — отначало го каза на жаргона на Измамниците. Само детето разбра. Тя нямаше силата да задържи Господаря на сенките.
Извика на Ловеца на души:
— Ти. Поеми дясната ръка и дърпай! Ти, миризливия. Хвани лявата ръка! Сега! В името на моята майка.
Ловеца се сопна:
— В името на твоята истинска майка, която случайно е моят трън в задника — сестра ми, ще си изпросиш пердаха, след като приключим с това лайно — гласът, който тя използваше, беше точна имитация на този на мой познат, горещ поддръжник на боя с пръчки.
Дългата сянка беше инатлив тип. Той се мята много по-дълго, отколкото си мислех, че е възможно за кой да е човек без въздух. Детето каза на другите:
— Уверете се, че не сте го убили.
— Не учи дядо си да кашля, изчадие — този път гласът на Ловеца беше идентичен с този на Гоблин.
Почувствах внезапен страх за малкия магьосник.
Дългата сянка се срина.
— Завържете го, запушете му устата и го сложете в онзи стол — каза Ловеца на Оплаквача. — Стегнете го добре. После се огледай за още някакви изненади, които може да е подготвил — Сянката беше изчезнала: или намерила убежище през открехнатата врата, или унищожена.
Оплаквача, задъхвайки се, попита:
— А ти какво ще правиш, о, всемогъща?
— Ще възстановя шибания ред — тя сграбчи Дъщерята на нощта, падна на едно коляно, просна борещото се дете върху другото, измърмори заклинание, което захвърли Нараян Сингх през стаята достатъчно силно, за да го замае, после дръпна надолу панталоните на детето и се зае да прилага добре заслужения пердах.
Момичето изобщо не заплака, но сълзи изпълниха очите му, когато Ловеца приключи. То се почувства едновременно унижено и изоставено. Отново се изправи пред криза на вярата. Зловонието на Кина беше отслабнало, докато детето беше твърде заето, за да се занимава с нейното непълно призоваване. Ловеца каза:
— Създаваш ли ми още ядове, скъпа, следващия път ще се запознаеш интимно с жилавата върбова пръчка. Добре ли го овърза?
— Работя по въпроса. Толкова дълго си го чакала, можеш да потърпиш още малко, нали?
— Искам да овладея контрола над неговите сенки. Те няма да си седят, докато…
— Знам плана. Нали помогнах за създаването му — Оплаквача нададе писък. Този вик съдържаше цяла вселена раздразнение.
Трябваше да видя Стареца.
65
— Те вече се дърлят помежду си — казах на Знахаря, след като той изрита всички навън. — Но определено са поставили Дългата сянка натясно. Ловеца възнамерява да го принуди да играе по свирката й.
— Дали смята да извърши Покоряване?
Не бях мислил за това. Този тип неща се бяха случвали само много, много отдавна.
— А тя знае ли как?
— Вероятно. Но се предполага, че не си е написала домашното за Дългата сянка. Може би трябва да научи истинското му име. Знаем, че го е скрил в заклинанието на Портата на сенките.
— Какво става тук?
— Заповядах талианците от новата дивизия да се придвижат до Портата на сенките и да сменят Старата банда. Ако са заети със сенките, дори да разберат какво прави Прабриндрах Драх, няма да успеят да му помогнат. Всичко, за което ще имат време, е да се борят със сенки.