— Какво оправдание използва?
— Старата банда няма достатъчно бамбукови пръти.
В нощ като предстоящата никой генерал не би наредил на своите мъже да предадат оръжията си на друго поделение.
— И още, искам Старата банда да нападне Наблюдателницата от юг. Това са заповедите, които всъщност им изпратих отначало. Няма да получат истинските инструкции, докато не се отделят.
Няколко пъти бяхме репетирали настъпление от Портата на сенките към южната стена. Вероятно Стареца все още беше няколко хода пред другите.
— Мисля, че успях да предупредя Господарката — разказах му какво направих. — Стори ми се правилен ход при дадените обстоятелства. Знам, че по-късно ще задава въпроси.
— О, и още как. И ще бълва змии и гущери, когато получи отговорите.
— Не изглеждаш особено ужасѐн.
— Бях неин затворник в кулата в Чар, преди тя да се научи да ме обича. Тогава си изхарчих всичкия страх.
На негово място не бих разчитал на любовта й. Напоследък не приличаха много на влюбена двойка. Хора като мен никога не престават да обичат своите Сари, но други разлюбват, когато дълго време са под огромно напрежение.
— Трябва да проверя Гоблин — казах аз. — Хрумна ми наистина много грозна мисъл, докато ги наблюдавах как се млатят там. Ако Ловеца е толкова старателна, колкото си мисля, дъртият Едноок може вече да е сирак.
— По дяволите — тихо изруга Знахаря, — напълно пропуснах този аспект. Виж, докато издирваш онова малко лайно, казвай на Пушека през кратки интервали от време „бяла сватба“ и „бял рицар“. Редувай ги. Това ще направи Гоблин по-лесен за забелязване.
— Знаех си, че трябва да има някакво прикритие…
— И всеки път, когато зърнеш гарвани, където и да е, ги разгонвай. Трябва да лишим от зрение Ловеца, доколкото ни е възможно.
— Тя те измами, а?
— Да кажем, че подцених амбициите й. Очевидно се готви за нещо повече от отмъщение на Господарката. Върви.
Мантрата „бяла сватба, бял рицар“ твореше чудеса. Пушека и аз открихме Гоблин почти незабавно. И той беше в дълбоки лайна, точно както се страхувах, само дето не бяха чак толкова бездънни, колкото някои вероятно се надяваха. Когато Пушека и аз стигнахме там, открихме Гоблин и момчетата му да лежат много тихо сред някакви груби камъни, чувствайки се много гадно. Само след няколко минути някой щеше да бъде наранен. Лошо.
Трябваше да се потопя в блатото на времето, за да разбера защо.
Гоблин е само един дребен магьосник, но е магьосник. А и е въоръжен с нормалното за Отряда допълнение от недоверие. Гоблин не може да контролира сенки или гарвани, прилепи или мишки, или кое да е друго създание достатъчно добре, за да го използва за събиране на информация, но е в състояние да манипулира някакви същества по свой си начин. Изборът му беше вид дребна сова, често срещана откъм южната страна на Данда преш. Размерите й рядко надхвърляха юмрук.
Гоблин държеше птичките на позиция в храстите около лагера си винаги когато не се движеше. И те неизменно пърхаха напред, когато той настъпваше в поход. Придвижваше се само през нощта, с изключение на случаите, когато решаваше да нападне някои от поддръжниците на Дългата сянка.
Благодарение на тези мерки не го сполетяваха неприятни изненади.
Не се учуди, когато форвалака изникна с леки стъпки от тъмнината и му скочи с гръмовно ръмжене. Совите използваха уникален крясък за тази опасност и сигнализираха, докато жената звяр ги подминаваше.
Не се предполагаше тя да е наблизо тази вечер.
Напоследък имаше и твърде много ненужна, необяснима активност на гарваните. Гоблин започваше да става подозрителен. Беше се подготвил, просто за всеки случай. Всеки от Отряда — дори и такъв мързел като Едноокия, се учи да реагира на знаци и предзнаменования.
Форвалака нападна, но онова, в което тя впи нокти и зъби, не беше Гоблин. То изглеждаше смътно човешко по форма — зебло, натъпкано с листа и слама. Върху него беше наложено заклинание, така че форвалака да не може да пусне, веднъж, след като го е сграбчила.
Случи се почти в същия момент, когато Ловеца на души пристъпи в работното пространство на Дългата сянка и целият ад навсякъде другаде се отприщи.
Нещо малко, което изобщо не изглеждаше като Гоблин и вероятно миришеше по-слабо от него, изскочи от тъмнината. То присъди на пантерата ентусиазиран ритник в ребрата.