— Знаех си, че си твърде добра, за да е истина. И то след като си навлякох цялата онази беля да се опитвам да ти помагам — бум! Той я изрита отново. Тя изрева и отскочи.
— Ако я вбесиш още повече — обади се глас от тъмнината, — ще се изтръгне на свобода и ще ти съдере новия задник.
— Ако не съм направил това заклинание достатъчно силно, за да задържи още четири като нея, тогава заслужавам да ми понаместят задника — форвалака изрева отново. — Но трябва да направя нещо за цялата тази врява — наистина можеше да се чуе от мили.
Совите забухаха. Този път не подаваха сигнал за тревога. Само форвалака беше на откритото, когато самотен талианец пристъпи в сечището, където звярът още се бореше, за да се освободи от плячката си. Новодошлият каза в тъмнината:
— Бяла сватба, бял рицар. — Щях да се изсмея, ако Пушека ми бе позволил тази опция. Гоблин се материализира.
— Каква е новината, Гривест?
— Някой идва. Промъквайки се. И знае къде отива.
— Изненада! Изненада! — Гоблин отреди на Лиза Боуалк друг ритник, който би счупил нормални ребра. — Когато те продават, те разпродават до края. Казвал ли съм ти някога какво правеше тази кучка, когато я срещнах за пръв път? Още не беше достатъчно голяма, за да кърви при чатала, но убиваше хора, за да продава телата им.
— Всичко това съм го слушал и преди, шефе — обади се глас от тъмнината. — Ако ще ни идват гости, нека се приготвим да им спретнем парти.
— Мразя тези лайна — каза Гоблин на Гривестия, — мразя тази страна, мразя тези хора, мразя…
— Мразя да ти говоря така, но те са на по-малко от миля.
— Дали Могаба е с тях?
— Не знам. Не изчаках да се приближат.
Гоблин се зае да бъде магьосник. Сготви някои от любимите си магьоснически блюда, които, очевидно, щяха да включват илюзии.
Едноокия и Гоблин обичат да карат хората да виждат неща, които не са там.
Измъкнах се, за да хвърля един поглед на приближаващите.
Събитията протичаха в скалист, обрасъл с дървета и храсти планински район в тъмнината. Видимостта беше лоша дори за мен. Не можех да открия Могаба, макар и да потвърдих, че хората, преследващи Гоблин, бяха от неговите партизани. А те са корави негодници, след като бяха изкарали зимата в занаята. Изглеждаха предпазливи и спокойни.
Проследих ги назад във времето. Трябваше да измина целия път допреди залез-слънце, за да зърна Могаба. Хванах го да бездейства с момчетата си на не повече от пет мили от лагера на Гоблин. Могаба споделяше своето сърнешко печено с голямо черно коте.
Което ме отведе още веднъж назад, вместо просто да препускам, за да видя къде отиват всички. Мантрата, която разчистваше мъглите около Гоблин, помогна и за тези около Могаба. Но само за няколко секунди.
Разбрах онова, което исках да знам, после се присъединих към тайфата на Гоблин навреме, за да ги наблюдавам как правят засада на лошите момчета, които се предполагаше да разчистят след сладката Лиза Боуалк.
Нещо, което изглеждаше като блещукащ призрак, се материализира на склона, противоположен на онзи, където чакаха Гоблин и повечето от бандата му. Въпреки че светлинката привлече вниманието на сенчестите, това не беше предназначението й. Блещукането представляваше предупредителен сигнал за хората на Гоблин да защитят нощното си зрение. Четири, три, две, едно. Блясък!
Нямах очи, които да затворя. За миг бях толкова заслепен, колкото и нападателите на Могаба. После се запитах защо би трябвало да съм сляп и реших, че съм такъв само защото очаквах да бъда сляп. Можех да виждам отново веднага след като решех, че съм в състояние. Което беше още едно доказателство, че много от нещата наистина са въпрос на гледна точка и очакване.
Проблясъкът не само заслепи сенчестите за известно време, но и ги оплисква с нещо, което ги накара да сияят в тъмнината. Направи ги добри мишени.
Хората на Гоблин нямаха числено предимство. Възползваха се от възможността да го компенсират. Животът стана много неприятен за южняците. И доста къс за някои от тях.
Гоблин направи положението им още по-гадно, като призова многобройни образи на сегашни и някогашни братя. Това беше стар похват — един от любимите му. Той не го използваше така често, че някой да разбере как да се оправи с него. Южняците се бореха с призраци и сенки, докато бойците на Гоблин ги застрелваха един по един. Партизаните не успяха да противодействат на засадата, защото им костваше много време да разберат пълния обхват на онова, което ги беше сполетяло.