Могаба изобщо не се появи. Не можах да го открия, независимо колко усилено се взирах. Накрая лейтенантите му разбраха, че бяха захапали залък, прекалено голям за тяхната уста.
Започнаха да отстъпват. Отупваха себе си и един друг в опит да се отърват от сиянието, което ги правеше лесни мишени. Някои пробваха да се разсъблекат, макар че това означаваше да останат на място в продължение на време, определено неблагоприятно за оставането им в добро здраве.
Духовете и мъжете на Гоблин продължаваха да ги преследват. Организираното оттегляне се срина в паническо бягство. Гоблин ги следваше изкъсо. Той беше хванал Фортуна за ушите и препъваше успешно враговете си. Сега искаше да язди добрия си късмет с всички сили. Желаеше да хване Могаба, докато той оставаше в неведение относно обхвата на поражението.
Пожелах му късмет.
След като страховете ми за Гоблин се оказаха неоправдани, аз се насочих на обратно, за да докладвам за събитията, които изглеждаха единственото добро нещо, случило се през цялата нощ.
66
— Не е чак толкова зле, колкото звучи — ми каза Знахаря, — все още — той ме наблюдаваше как изсмуквам кварта подсладена вода. — Изглежда, че Старата банда и новата дивизия са си разменили местата без никакви проблеми. И не сме забелязали какво да е свидетелство, че са освободени много сенки. И смятам, че Господарката може да овладее положението. Така че, какъвто и ефектен номер да направи Ловеца на души, той няма да се развива изцяло по замисъла й.
Тук имаше нещо недоизказано, което изглеждаше дяволски голямо.
— Как се чувстваш? — попита Знахаря. — Да извикам ли Едноокия да дойде да те замести?
— Той вероятно е от по-голяма полза, където и да е сега.
— Не знам. Той е Едноокия. Преди няколко минути се мотаеше наоколо, като размахваше смешно черно копие и мънкаше несвързано. Струва ми се, че беше леко пийнал.
— По дяволите! — пиян Едноок и в настроение да показва талантите си рядко вещае добро за някой. — Това е копието, което той направи, докато бяхме хванати в капана на Деджагор. Беше наквасен последния път, когато се опита да го използва.
— Онова, което измайстори, за да убие Тъкача на сенки?
— За да убива Господари на сенките изобщо, но да.
— Ние не искаме той да убие този Господар на сенките. Не още.
— Едноокия вероятно е обезпокоен от форвалака. Можеш да му кажеш, че тя не представлява заплаха. Гоблин я държи под контрол.
— Сигурен ли си, че не ти трябва почивка?
— Добре съм — върнах се в нишата с Пушека. Знахаря извика:
— Твоите роднини разбраха ли за сенките?
— Тай Дей ги видя при езерото Танжи. Ще се покрият.
Пушека и аз се издигнахме право на половин миля, така че да мога да виждам кой на кого какво прави — къде и кога.
Всеки правеше някому нещо. Нощта беше оживяла от заревото на огнените кълба около Портата на сенките. Изглежда някои от Старата банда още бяха там, удряйки едно рамо на смяната си.
Отделни огнени кълба се рееха в Киаулун и пущинака между руините и Наблюдателницата. Очаквах кълбата да са повече. Вероятно бях предупредил Господарката твърде късно.
Насочих се надолу. Руините и обграждащата ги земя под мен започнаха да развиват дребна шарка, докато рубинени точици оживяваха. Пулсирайки, изпускаха червени нишки, които се хлъзваха в нощта и образуваха паяжина.
Каквото и да беше това, зад него стоеше Господарката. То насърчи много крещене и тичане. Всичките възбудени хора се оказаха от дивизията на принца.
Войниците на Господарката ги обграждаха и обезоръжаваха. Онези, които избраха да й останат верни, разбира се.
Обратът беше наистина впечатляващ.
Самият принц показваше по-доброто лице на доблестта, придружаван от телохранителите си и всеки друг, който би могъл да тича достатъчно бързо, за да не изостава. Господарката ги беше впечатлила бързо и старателно, и оцелелите разбираха напълно, че бъдещето би могло да е много по-приятно, посрещнато някъде другаде.
Имаше много мъртъвци. Повечето изглежда бяха инатливи талиански лоялисти. Рубинените точки станаха по-големи и по-ярки. Нишките се свързаха, после се свиваха в прави, устойчиви линии. Погледнати отблизо, те бръмчаха, пукаха и убиваха свирепо, когато някой глупак ги докоснеше. А той винаги падаше мъртъв като камък. Червената светлина миришеше лошо. Отне ми време да разпозная зловонието, защото не го очаквах. Рубинената светлина излъчваше смрадта на Кина. Господарката разчиташе на богинята, за да създаде магията си.