Силовите линии, които бе трасирала, разделяха мястото на изолирани триъгълници, които можеше да бъдат избегнати единствено с голяма предпазливост. Линиите пречеха на лоялните на принца войници да си помагат. Следователно Господарката излизаше победителка, макар и превъзхождана числено. Тя си беше гадна дърта кучка.
Доближих се до нея. Май бе достигнала състояние, в което изглеждаше щастлива от развоя на събитията. Предполагах. Не е лесно да разчетеш емоциите й, както е закопчана в костюма на Отнемащия живот. Тя се обърна към Иси и Очиба:
— Това трябва да им е достатъчно. Засега.
— Предполагам, че това значи: повече никакви топли казарми и заплащане за сражения — обади се Иси. Не бяха изплащали надници на никой след битката при Чарандапраш. Не че имаше нещо, за което да се харчат пари. Стига пивоварният замисъл на Едноокия да не беше по-успешен, отколкото си мислех.
— Да, подозирам, че договорът ни е приключен. И капитанът е склонен да го разтрогне, защото никое от условията му не е изпълнено.
Което си беше вярно, въпреки че принцът и сестрата бяха многократно предупреждавани, че се провалят в изпълнението на тяхната част от сделката. И точно сега тези предупреждения трябваше да тежат силно в ума на принца. Беше свързал късмета си с Ловеца на души, незнайно защо, и змията се бе обърнала да го ухапе. Колко ли пъти беше слушал Знахаря да му казва какво сполиташе някогашни работодатели, обърнали се срещу Отряда?
Безброй. Ловеца трябва да е предложила някаква много неустоима награда, за да го накара да ни предаде. Сигурно е била убедена, че ще успее да спипа Господарката. Може би си струваше няколкото минути, които щяха да ми трябват, за да разбера каква сделка бяха сключили.
Хората на Господарката държаха група затворници, настанени в спретнати редици, с кръстосани крака. Никой не изглеждаше склонен да оспорва положението си.
Уилоу Лебеда и Кинжала бяха сред пленниците. Изглеждаха потиснати.
Предполагам, че Синдаве беше прав, когато каза, че тя не им се доверява.
Почти пожелах да бях там лично.
— Чух, че Корди май пристига утре — прошепна Лебеда на Кинжала. — Съвсем ненавреме.
Кинжала изсумтя:
— Защо, по дяволите, глупакът реши и направи такова нещо?
Отне ми момент да разбера, че Лебеда имаше предвид Прабриндрах Драх, а не Бесния Корди. Кинжала изсумтя отново. Лебеда сякаш разбра.
— Защо, по дяволите, не ми каза? Предполага се, че аз съм проклетият командир на неговите проклети телохранители.
— Защото вместо това ти си винаги тук, наблюдавайки нейното тяло?
— Така че съжалявам. Той не ме извика. Мислиш ли, че тези лайна се случват навсякъде? Или само принцът е полудял?
— Без приказки вие, там — каза Господарката, не нелюбезно. Тя попита: — Някой има ли идеи по въпроса какво можем да направим за нашите приятели ей там?
— Да не им се пречкаме? — предположи Иси. Напоследък се опитваше да бъде забавен.
— Мисля, че трябва да питаме капитана — Господарката се обърна бавно, изучавайки въздуха, сякаш усещаше невидимо присъствие.
Допусках, че го прави, за да провери подозренията си.
Както и да е, наистина трябваше да докладвам на Знахаря.
67
— Подушил си миризмата на Кина? Сигурен ли си? — Стареца не изглеждаше заинтересуван от подробностите за това как Господарката попиля Прабриндрах Драх. Явно тази победа му беше достатъчна.
— Да. Но богинята не беше там. Достатъчно често съм я усещал наблизо, за да знам кога е наоколо. Особено тази вечер.
— Господарката иска инструкции?
— Може би. Но всъщност дебнеше за реакция. Тя подозира.
— Вероятно е наясно. Успя ли да се върнеш до Портата на сенките? Държим ли се?
— Не, не съм. Предполагам, че се справяме добре. Няма много огнени кълба, летящи наоколо, както беше преди известно време. Изглежда е така поради липса на мишени, а не недостиг на бамбукови пръти. От време на време обаче още се надига голяма пушилка.
— Искаш ли да те смени Едноокия?
— Засега съм добре.
— Внимавай. И гледай да се връщаш. Ще изпратя да повикат Господарката. Може би ще бъдем тук.
Опитах се да отведа Пушека на юг. Той не искаше. Пробвах да се върна в Наблюдателницата, за да шпионирам Ловеца, Оплаквача и Дългата сянка, но Пушека отново отказа да ги доближи. Тя е тъмата! Нямаше как да бъде измамен, нито пък заплашен. Идваше на себе си и се държеше в духа на онова, което знаех за бъзливия му характер. Което подсказваше, че в идващите дни нямаше да можем да извлечем голяма полза от старото момче.