Той се насочваше нагоре. Така че още веднъж се възползвах от възможността да проуча положението отвисоко.
Разпространението на фойерверките внушаваше, че сега нашето положение не беше лошо. Портата на сенките се държеше. Прабриндрах Драх се насочваше на север. Той демонстрира добро ускорение, както и предвидливост. Разпрати съобщения на разпръснатите си войници, уверен, че ще сме доста заети, за да се втурнем да ги преследваме. Принцът обаче нямаше истински план, различен от този да се измъкне на чисто и да събере отново дивизията си. Не изглеждаше очарован от начина, по който картите се обърнаха така внезапно. Явно му бе обещано, че Господарката ще бъде спипана. Драх бе предприел значима държавническа крачка, потискайки емоционалната си неохота да ни предаде.
Ако беше сметнал, че има някакъв шанс с Господарката, може би нямаше да приеме измяната.
Не че предателството му ни изненада, просто не го очаквахме сега.
Сянката нокът, изскочила от кутрето на Дългата сянка, провали графика на целия заговор.
Сега Пушека отново не изглеждаше склонен да се втурне към Господарката, макар и да позволи да бъде изтормозен.
Трябваше да намерим начин да насърчим Пушека да бъде по-склонен към сътрудничество. Може би нагорещени до червено железа.
Сенки определено се промъкваха. Пристигнах почти по същото време, когато първата достигна околността на дивизията на Господарката. Но в случая нямаше яростна атака, както при езерото Танжи. Единственото свидетелство беше случаен писък.
Настроението на Господарката се бе помрачило след последното ми посещение. Тя тъпчеше наоколо ядосано. Розови огънчета отскачаха от бронята й на Отнемащия живот. Те летяха наоколо като искри в ковачница. Тя излъчваше огромно нещастие, но не можех да проумея защо. Изглеждаше, сякаш Господарката искаше да си го изкара на Уилоу Лебеда и Кинжала. Те получаваха няколко подбрани думи всеки път, когато тя преминаваше. Но поведението им си оставаше безукорно. Не й дадоха повод да ги удари.
Както и да е, не успях да видя защо Кинжала беше затворник.
Миризмата на Кина се засилваше около Господарката, но нямах усещането, че самата богиня е някъде наблизо. Бях очаквал страшни ужасии да се излеят наоколо в див отговор на нападението на Ловеца над Дъщерята на нощта.
Господарката спря да крачи. Заслуша се и забълва проклятия.
Ужасът настъпи, но тези кошмари не се изсипваха по волята на Кина. Крясъците на хората, нападнати от сенки, ставаха все по-чести.
— Идиоти! — изръмжа Господарката. — Никога не слушат и не се пазят.
Тогава миризмата на Кина започна да става все по-силна.
Опитах се да сграбча Пушека в призрачна хватка, за да го принудя да се върне в кристалната стая на Дългата сянка.
От първия момент, когато я видях с призрачните си очи, онази кула пламтеше ярко с интензивната студена светлина на блестяща звезда. Тя представляваше ориентир, по-лесно видим от кой да е сигнален огън или фар. Но тази вечер, сега, светлината потрепваше.
Пушека захленчи, че тя е тъмата, тяетъмата, тяетъмата…, като някаква защитна мантра и поде груба съпротива срещу мен, но този път му наложих волята си. Очевидно можех, ако успявах да излъча достатъчно емоция. И да я задържа. Пушека изобщо не престана да се съпротивлява. Той изглежда не се нуждаеше от тонове енергия, като в моя случай. Може би черпеше от мен като някакъв безплътен вампир.
Кристалната стая наподобяваше кланица. В единия ъгъл, все още завързан за стола си, Господарят на сенките лежеше, заловен в капан във вътрешността на пашкул от мъждукаща сила, в безсъзнание и плачевна форма. Предположих, че има няколко счупени кости. Цялото му облекло беше ужасно разкъсано. Съсирена кръв бе оплискала вътрешната страна на защитната му черупка. В мое отсъствие трябва да е настъпило някакво много голямо вълнение. Той вероятно е пробвал някой или друг трик. И бе заплатил скъпо за опита. Вероятно Господарят на сенките беше близо до смъртта. Може би затова започнаха да се носят толкова много писъци извън Наблюдателницата.