Тронът потръпна и се плъзна с една хилядна от инча. Измъчената фигура изпъшка. Слепите й очи потрепнаха.
Изграчи гарван.
Птицата забрави, че не трябва да каца. Ноктите й докоснаха главата на спящия. Преди крилата да спрат да се движат, гарванът запищя. Малките сенки го бяха намерили. Те жизнерадостно се дърлеха за жизнената му сила.
Земята затрепери. Вече няма тишина. Камъкът е разбит. Той продължава да се разпада. Светлината в пропастта е по-ярка. Пастелни, ефирни мъгли се издигат като търсещите пипала на морска анемона.
Има цвят. Съществува някаква форма на живот. Има светлина.
Има смърт. Гарванът изпищя измъчена обида.
И умря.
Смъртта ще намери начин. Мракът ще открие своя път. Тъмнината идва винаги.
70
Отне ми известно време да осъзная, че разтърсването не беше нито въображаемо, нито метафорично. Земята трепереше. Това беше истинско, грубо земетресение, толкова гадно, като онова, разрушило Киаулун и много от земите на сенчестите, преди да се отправим на юг. Паника изпълни призрачния свят — очевидно божествено объркване от страна на Кина. Нейното зловоние придоби напълно нов оттенък.
Някой да е чувал за изплашен бог?
Огнените кълба продължаваха да прорязват нощта.
Наблюдавах как Господарката и хората й се суетят, докато събират Сингх и Дългата сянка. Подхождаха изключително внимателно и с двамата. Господарката знаеше точно колко опасен може да е всеки от тях. Имаше си работа и с двамата от доста време.
Тя искаше да прати някакъв специален поздрав след сестра си, но преди да успее да заплете заклинание, вторичен трус разтресе крепостта. Разнебитената кула започна да се разпада на парчета. Господарката реши, че може би е време да се насочи към долните етажи и да излезе на повърхността, където е по-малко вероятно са я затрупат разни неща.
Хрумна ми, че моментът е подходящ да се мярна навън и да поговоря със Знахаря. После си спомних, че сега не яздех Пушека, така че не разполагах с такъв контрол. Не можех да се събудя. Реших да остана с Ловеца на души и спътниците й. Беше от полза да се знае къде ще се установи, за да се съвземе достатъчно, че да се обгради отново със заблуди и заклинания.
За секунда, докато се плъзгах над върха на кулата към бездната на нощта, ми се стори, че усещам хленченето на опитващ се да избегне кулата Пушек. Вероятно твърде много свиквах с близостта на малкия страхливец.
Миризмата на Кина се засили, повехна, после отново стана осезаема, сякаш богинята ловуваше на сляпо. Нейният гняв никога не стихна.
Ловеца на души изтормози Оплаквача да остане достатъчно буден, за да поддържа килима нависоко. Веднага след като той си възвърна наполовина разума, започнаха да се препират. Май станаха доста шумни, защото огнените кълба запрелитаха много по-наблизо.
Тези неща имаха сила, която поразяваше отвъд света на смъртните. Разбрах го по трудния начин, поддавайки се на детинско изкушение. Позволих на едно кълбо да премине, просвистявайки през онова, което приблизително представляваше призрачното ми тяло.
Болката беше ужасна. Помислих си, че сенките трябва да усещат, когато ги удари. Но огненото кълбо не се впи в мен по начина, по който го правят със сенките, макар че инерцията му спадна достатъчно, за да го забележа дори в агонията си.
Нямаше да пробвам проклетия трик отново.
Ловеца и Оплаквача почти ми избягаха, след като започнах да наблюдавам огнените кълба твърде отблизо. Но онези, които хукнаха след врявата на Оплаквача, поддържаха следата топла.
Ловеца летеше към същия каньон, където се окопаваше през цялата зима. Но не изглеждаше вероятно да остане твърде дълго там. Ние знаехме къде е бърлогата й.
Настигнах ги. Можех да се справям по-добре, когато се концентрирам.
Вероятно се приближих твърде много. Ловеца май изведнъж разбра, че е наблюдавана. Спря килима и се озърна наоколо. Дори в тъмнината можех да усетя настоятелността на взора й.
— Оплаквач! — сопна се тя. — Усещаш ли нещо странно?
Наистина лош ход. Той насърчи смрадливия малък магьосник да отвори уста. Когато го направи, изпусна силен вой. Ловеца беше спряла точно над някои от бегълците на Прабриндрах Драх. Те изглеждаха много нервни хора.
Първите пламтящи кълба осветиха килима достатъчно, за да се прицелят другите. Едва Оплаквача бе успял да си върне контрола над устата, когато огнен снаряд го улучи в ръката. Той изпищя отново. И изгуби концентрация.